Вдигането на лимитите за обезщетения по Гражданска отговорност не означават автоматично вдигане на цената на задължителната автомобилна застраховка. Това бе единодушното мнение на участниците в панела за общо застраховане по време на форума „Шумът на парите“.

Това което ще влияе на риска и плащанията по застраховката, а от там и на цените са предимно щетите които настъпват в чужбина. Двойното увеличение на цените не означава, че от следващия ден съдилищата в България ще започнат да присъждат двойно по-големи обезщетения. Означава обаче по-големи плащания за щети в чужбина, каза Стефан Софиянски, изпълнителен директор и председател на управителния съвет на Лев Инс. В България също се увеличават обезщетенията през годините, но продължават да са на много по-ниско ниво, тъй като и стандартът ни на живот не е като този в другите страни на ЕС, според които са определени тези лимити.

Още поне 5, а може би и 10 години в България ще имаме най-динамичната цена на Гражданската отговорност, каза Стоян Проданов, изпълнителен директор и заместник-председател на съвета на директорите на Бул Инс.

Динамиката се формира от три основни фактора. Първият е необходимостта да се плащат по-големи обезщетения, главно заради повечето пътувания в чужбина. От друга страна обаче стоят конкуренцията и ниското благосъстояние на домакинствата и фирмите, които дърпат цената надолу, според Проданов. Иска ни се адекватна премия, но трябва да се съобразяваме с доходите, заключи той.

Решението за нивата на лимитите са политически. Те нямат общо с икономическата действителност в България, а са свързани с присъединяването ни към ЕС, потвърди и Цветанка Крумова, изпълнителен директор и член на управителния съвет на Армеец. Според нея един измерител за това как може да се променят обезщетенията е брутния национален доход на човек от населението. В това отношение сме накрая на таблицата в ЕС. В съюза икономиките не са равни и докато не се изравнят и обезщетенията няма да са равни, според Крумова.

Цените на Гражданската отговорност растат, но това поскъпване всъщост е догонващо ръста на обезщетенията и развитието на риска, каза Коста Чолаков, изпълнителен директор на Интерамерикан българия. Доказателство е фактът, че имаме може би най-ниската средна цена на полица, дори в сравнение със съседни страни. Острата конкуренция обаче не позволява точни прогнози. Лично на мен ми се иска да има по-голям ръст, защото цените продължават да се неадекватни, заяви Чолаков.

Всеобщ консенсус срещна и изводът на модератора на панела Николай Здравков, управляващ съдружник в I&G Brokers, че пазарът се съобразява повече с потребителя, отколкото с минималната рискова цена. Това обаче постепенно ще се промени.

Когато нямаше криза останалите застраховки имаха по-висок дял в портфейлите и повечето застрахователи си позволяваха да работят на загуба от ГО, за сметка на другите застраховки. Сега обаче няма от къде да се навакса тази разлика, заяви Здравко Шушков, заместник изпълнителен директор на ДЗИ Общо застраховане.

Осъзнат избор на застрахователната индустрия беше да работи на загуба от ГО с години, каза Николай Генчев, главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет на Уника. Принудени сме да следваме цените, които пазарът налага, но Solvency II изисква да заделяме и резерви, така че всички да са обезщетени. Със сигурност цените на застраховката са достатъчно добри, независимо потребителите как я виждат и със сигурност индустрията години наред дотираше масовия потребител. Оттук насетне е въпрос на национално осъзнаване, че това не е данък, а социална застраховка, която пази всеки от нас. Едно е усещането, когато плащаш данъкообразната застраховка и съвсем друго, когато недай си боже твой близък загине на улицата и започнеш да очакваш шестцифрени обезщетения.

По думите на генчев тази застраховка е преекспонирана в публичното пространство и при положение, че цените са ниски е добре да се измести фокуса от Гражданската отговорност.

Няма някакъв съществен системен риск, който да застраши пазара, по отношение на Гражданската отговорност, категоричен бе Софиянски. Регулациите изискват значителни резерви, а отчетите на компаниите, показват, че те се справят добре. Проблемът е, че този въпрос е обект на политически спекулации, при които отчетите се гледат година за година, а ГО е бизнес, при който някои щети се обявяват с по няколко години закъснение.