През април 2012 г. European Space Authority загуби контакт със своя сателит Енвисат (Envisat), което на практика го превърна в нефункциониращ.

Енвисат ще обикаля около Земята още около 150 години, преди да изгори при повторно влизане в атмосферата.

Ако огромният 8-тонен сателит се сблъска с друг обект и се разпадне, в резултат облакът от отломки би бил сериозна заплаха за действащите сателити.

Нов доклад на Allianz Global Corporate & Specialty (AGCS), озаглавен "Космическите заплахи: предизвикателства от ново поколение", изследва рисковете, които се създават от милионите орбитални парчета от спътници и космически мисии.

Подчертава и необходимостта от спешното премахване на остатъците. Докладът набляга и на ключовата роля на застраховането в космическата индустрия.

"Космосът става все по-натоварено пространство", каза Тиери Колиот, управляващ директор в Space Insurance в AGCS. След поставяне началото на изследванията, правени на космоса (1957г.), оставените от хората предмети, варират от използвани ракетни бустери и нефункциониращи сателити до оборудване за изследване на космоса, което е изгубено или избухнало.

"Днес, ситуацията с космическите отпадъци е станала необратима", каза Колиот. "Броят на обектите в момента е толкова голям, че не биха могли да се разпаднат от самосебе си чрез атмосферното съпротивление. Те се сблъскват и произвеждат отломки, които също продължават да се сблъскват едни с други. Тази верижна реакция води до увеличаване броя на фрагментите."

Повече от 35 милиона обекта в орбита

Близо 800 сателита, обикалящи в орбиталното пространство около Земята, осигуряват географски данни, информация за времето или телекомуникационни услуги. Те са под постоянен "обстрел" на космически отломки.

До момента са каталогизирани около 16 000 обекта по-големи от 10 см. Предполагаемите обекти с размер между 1 и 10 см са около 300 000, а на тези, по-малки от 1 см – 35 милиона.

Всички тези предмети се движат с много по-висока скорост от 10 км в секунда, което е повече от 10 пъти по-бързо от скоростта на куршум. При тези скорости дори и малки фрагменти могат да имат опустошително въздействие.

Те могат да проникнат в повърхността на сателитите и сериозно да повредят електрониката, което, в най-лошия вариант, би могло да доведе до пълна загуба на оборудването.

Как могат сателитите да бъдат по-добре защитени?

Маневрирането е един от начините да се избегнат сблъсъци или да бъде смекчен ефектът от тях, въпреки че траекториите на движение на големи обекти не винаги могат да се предвидят точно или достатъчно рано. Вредата от по-леки сблъсъци може да се ограничи чрез допълнителни многослойни изолационни защити или чрез системи за поемане на удара.

Не е достатъчно да се излезе от орбита (деорбитация)

Освен върху защитата на сателитите, космическите органи и учени работят усилено и върху намаляването на задръстването от отломки в пространството. В наши дни сателитните оператори са задължени да изкарат сателита от орбита в рамките до 25 години след края на мисията им. Тази функция обаче, имат само новите сателити.

Една от деорбитиращите техники се постига чрез повторно разрушително влизане в атмосферата на Земята. По-голямата част от структурата изгаря посредством интензивното нагряване, което се получава при навлизане в атмосфератата. Неизгорелите частици падат в необитаеми части на света или в морето.

"Системното деорбитиране на нови спътници, в края на живота им, няма да е достатъчно", отбелязва Колиот. Според експертите, 10 големи обекта допълнително ще трябва се премахват всяка година, за да е възможно стабилно намаляване популацията на отломки.

Надеждата е подхранена от новите технологии за елиминиране или премахване на остатъците. Например, лазерни инструменти, които могат да разрушат по-големи обекти или космически връзки, ще позволят контролираното деорбитиране на цели системи.

"Има интересни концепции за активното премахване на отломките", признава Колиот. "Въпреки това, на този етап, не виждаме светлина в тунела, поради високата цена и технологичните ограничения".

Повечето комерсиални сателити са застраховани

Икономически, за да могат да изпълняват своите мисии, около една четвърт от всички спътници са застраховани срещу загуби от физическа повреда и от прекъсване на връзката. По-голямата част от застрахованите сателити принадлежат на телекомуникационни доставчици.

Тези сателити оперират в така наречените геостационарни орбити на височина от 36 000 км над Екватора в продължение до 15 години и струват до 200 милиона долара всеки.

По-голямата част от останалите спътници се използват за наблюдение на Земята и се управляват от правителството на база "самоосигуряващи се".

Тяхната стойност възлиза на 40 милиона всеки и обикновено работят до пет години в ниските орбити на Земята, на височина между 300 и 2 000 км., пише insurance.bg.