Искаме да видим убедителни резултати срещу корупцията и организираната престъпност. Това каза председателят на ЕК Жозе Барозу за България при представянето на доклада за напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка (МСП) на Европейската комисия, съобщи БНР .

Докладът обхваща петгодишен период от присъединяването на България към ЕС през 2007 г. досега и представя оценката на Комисията за напредъка, постигнат от страната през този период в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и борбата с организираната престъпност.

В текста за нашата страна остана констатацията, че има липса на посока в политиката. Необходимо е по-задълбочено провеждане на реформите, е основното заключение на доклада.

В доклада се посочва, че през тези пет години е постигнат напредък, но и че все още реформата не е устойчива и необратима.

Напредък е постигнат с приемането на основната законодателна рамка и създаването на важни нови институции. Беше подобрено законодателството за отнемане на незаконно придобито имущество и беше създаден орган, следящ за конфликти на интереси.

България обаче трябва да съсредоточи усилията си за запълване на оставащите пропуски в правната и институционалната рамка и да концентрира вниманието си върху прилагането на неотдавна приетото законодателство.

Брюксел отново констатира непрозрачност при назначенията, атестирането и повишенията в съдебната система.

В борбата с корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност все още трябва да бъдат постигнати убедителни резултати. Координацията между различните органи все още е недостатъчна, отчита Брюксел, а реформите се нуждаят от по-голяма насоченост и ангажираност за постигане на резултати.

Европейската комисия обръща особено внимание на усилията за борба с организираната престъпност. Тя изразява сериозна загриженост от слабата разкриваемост на поръчковите убийства в страната. От общо 33 поръчкови убийства, наблюдавани от Комисията от 2006 г. насам, са образувани едва четири съдебни дела, макар разследването по известен брой дела да е все още в ход. През тази година бяха извършени и редица нови поръчкови убийства.

Едва няколко значими дела за организирани престъпни деяния получиха осъдителни присъди, а бяха постановени няколко оправдателни присъди по значими дела, по които публично известните доказателства пораждаха очаквания за осъдителни присъди.

В тази връзка е важно да се отбележи, че Комисията редовно получава оплаквания от български граждани и чуждестранни инвеститори във връзка с бездействие на съдебната система и предполагаеми тайни споразумения с организираната престъпност на местно ниво.

По-голям напредък може да се наблюдава в области, свързани със сътрудничеството на България с други държави членки. То доведе до голям брой действия, насочени конкретно към противодействие на престъпленията, които имат трансгранично измерение, например контрабандата на наркотици, пише в доклада.

Брюксел подчертава, че слабостите се свързват с цялата система (полиция, прокуратура, съд), а не с конкретна институция.

Слабости се откриват на всички фази от процеса на разследване и от съдебния процес, на ниво полиция, прокуратура и съдилища.

Някои от слабостите са системни, по-специално разделянето на следствените дела между няколко органа и недостатъците в процеса на сътрудничество, слабостите при използването на доказателствата и специфичните недостатъци в области като защитата на свидетелите и икономическия и финансов анализ.

Извършването на цялостна независима оценка на провалилите се дела с подкрепата на партньори от ЕС и предприемането на корективни мерки под формата на план за действие изглежда най-ясният начин за постигане на напредък.

Системните грешки в областта на правоприлагането бяха онагледени наскоро, след като двама известни осъдени избегнаха изпълнението на наложеното им наказание лишаване от свобода. Българските власти не успяха да задържат едни от най-големите престъпници в страната след връчване от съда на постановената присъда. Това следва да се разглежда като голям провал на системата, пише в доклада.

Не е пропуснат и случаят с братя Галеви. Европейската комисия окачествява като „голям провал на системата” изчезването на братя Галеви - Пламен Христов и Ангел Галев, след като съдът постанови, че влизат в затвора през май тази година.

В доклада на Европейската комисия имената на двамата не са конкретно споменати, но се казва: „Системните грешки в областта на правоприлагането бяха онагледени наскоро, след като двама известни осъдени избегнаха изпълнението на наложеното им наказание лишаване от свобода. Българските власти не успяха да задържат едни от най-големите престъпници в страната след връчване от съда на постановената присъда. Това следва да се разглежда като голям провал на системата”.

Следващият доклад за нашата страна ще бъде в края на 2013 година, а за Румъния в края на настоящата, с което за пръв път комисията разделя наблюдението над двете държави, въведено с присъединяването им към ЕС през 2007 година.

Целят доклад на ЕК, преведен на български език, можете да видите на посочения линк:

http://ec.europa.eu/cvm/docs/com_2012_411_bg.pdf