Бюрокрация, разточителство и лобизъм... Все критики, отправени към ЕС, и то не само от непоправими евроскептици. Някои от тях наистина са такива, други - не чак толкова. Холандският седмичник Groene Amsterdammer се опитва да разкрие истината относно „10-те мита, свързани с ЕС“, започвайки от първия – липсата на демокрация.

Всеизвестният „ дефицит на демокрация“ на Европа: слаб Европейски парламент без легитимност; Съвет на министри, в който липсва прозрачност на действията и не се дава отчет за тях; поставени комисари, които не могат да бъдат уволнени, ако се провалят. Тези аргументи са достатъчни на евроскептиците да се противопоставят на ЕС, а за еврооптимистите това са само нови причини за задълбочаване интеграцията в съюза. Може ли да се говори за „демократичен дефицит“? И ако да – какъв е неговият обхват?

Лук ван Миделаар, автор на „De passage naar Europa“ и член на кабинета на Херман ван Ромпуй, казва по повод темата, че ЕС не е единна държава, която да се управлява от единен парламент, който да контролира единно правителство. Това е отборна игра и 27-те демократични държави представляват отделни фрагменти от цялото, добавя той. И от това изказване става ясно, че европейската интеграция може да бъде определяна като косвена. Тя не винаги отговаря на нашите виждания за демокрация, тъй като е различна. Но това в никакъв случай не е причина да бъде определяна като най-лошата.

Това дава повод за много други критики. Например Европейският парламент има все по-голяма власт и взима решения относно почти всички закони, но въпреки това не действа като национална асамблея, която да санкционира работата на министрите. Както и че Европейската комисия не е правителство, а набор от аполитически технократи, управлявани от поставени комисари. Но същевременно експертите си задават въпроса дали имаме нужда от друга система. Дали сме готови за истинско Европейски правителство? Или не точно. Поради тази причина ЕС продължава да бъде управляван по индиректен начин. Съветът на министрите, където се взимат важните решения, трябва да дава отчет на националните правителства. Той не е пряко отговорен на европейско ниво, но разполага с възможност за национален контрол, поне на теория, от който не се възползва.

Тази тема също повдига възражения. Въпреки че парламентът се състои от само от 27 представители на страните членки, процесът на взимане на решения е бавен и отегчителен. „Ние не можем да кажем, че решенията се взимат, те възникват“, отбелязва Себастиан Принсен, професор по европейска администрация. Това прави контрола още по-труден. Влиянието на избирателите е доста ограничено. Все още директна връзка между резултатите от националните избори и решенията на Брюксел няма, но за това се говори сега, когато Европа се превърнала в главна тема на изборните кампании.

В крайна сметка, не тези стари възражения подхранват мита за демократичния дефицит
в Европа. Слабостта на ЕП и липсата на прозрачност са проблеми, които в голяма степен са отстранени. „Истинският демократичен дефицит в момента се намира на нивото на националните парламенти“, подчертава Ринус ван Шенделен, професор по политическите науки. „Те са изостанали в процеса на европеизация“. Или по друг начин казано : демократичният дефицит ще намалее тогава, когато националните парламенти изпълняват коректно своите контролни функции.