Тази сутрин, когато сте отворили своя интернет браузър, за да влезете на сайта на New York Times, данните са били изпратени до десет фирми, включително и на дъщерни дружества на Microsoft и Google, на множество сайтове, които пазят историята за вашето посещение и на други малки рекламни фирми. Почти веднага тези фирми запаметяват информацията за вашите действия, извършени чрез браузъра ви и допълват вашия интернет профил, който се обновява всеки ден, пише Алексис Мадригал за списаниеThe Atlantic.

Всеки клик в интернет струва няколко цента на някого и огромен брой фирми желаят да се убедят, че всяка секунда от времето ви, прекарано в мрежата, им носи пари. Тридесет и шест часа, 105 предприятия следят всяко движение в интернет. Можете да съставите списък с фирмите, които следят вашите действия в мрежата, благодарение на приложението на Mozilla – Collusion, което ви изброява всички фирми, събиращи информация относно вас, или по-скоро за вашата виртуална самоличност.

Всъщност тези фирми не обвързват информацията с вашето име. Те само я използват, за да ви предложат реклами, на които има по-голям шанс да обърнете внимание. Когато търсите фирма за сватбен кетъринг и изведнъж изникват реклами за фирми, които нямат почти нищо общо. Тогава човек се чувства следен.

Трябва ли да се тревожим от факта?

Труден отговор. Въпреки че живеем във време, в което рекламата е приела най-различни форми, за първи път в историята на човечеството се събира толкова много информация за толкова много хора с единствена цел – рекламата да продава.

Повечето дебати относно защитата на личните данни се провеждат по-скоро от техническа гледна точка. Например научаваме, че Google e успял да проникне в настройките за поверителност на браузъра Safari. Или пък разбираме как Facebook ни следи благодарение на иначе тъй безобидния бутон - „Харесва ми“. Но зад всичко това се крие една плетеница от философски въпроси, които стоят в сърцето на войната между защитниците на неприкосновеността на личния живот и онлайн рекламата: Какво е анонимност? Какво е самоличност?

По принцип рекламодателите и рекламистите сключват обществен договор, според който рекламистите събират информация за определена група хора, наречена „целева група“, след това агенциите закупуват страници в посочените сайтове, за да достигнат до тези хора.

Секторът на онлайн рекламата се развива толкова бързо, че регулацията вече не е решение за цялата информация, която се разпространява чрез интернет. Проблемът е, че идеята за саморегулиране на сектора не отговаря на изискванията на обществото.

Алексис Мадригал от The Atlantic прави опити да прекрати следенето на информацията му в интернет чрез приложението Collusion. Оказва се, че единственото, което може да постигне човек, попълвайки формуляр за отказ, е всъщност да прекъсне заливащия го поток от реклами, но не и да спре подаването на информация.