Намесата в ценообразуването на храните е непазарно, смятат от БСК
Българска стопанска камара оценява намеренията на държавните институции за проследяване на „изкривяванията” в ценообразуването на основни хранителни продукти за непазарно и неефективно, което ще доведе до подмяна на пазарните принципи на ценообразуване, посочва в съобщение до медиите браншовата организация.
Създава се привидна активност и популистка загриженост на държавата без наличие на реални инструменти за влияние върху ценообразуването. Същевременно се харчат парите на данъкоплатеца за несвойствени задачи на администрацията и се създават възможности за натиск и рекет върху предприемачите, смятат още от БСК.
Увеличението на вноса до 78-80% от консумираните в страната месо и мляко свива продажбите и неизбежно води до стремеж към по-високи цени на производители и търговци.
БСК смята за целесъобразно държавата да не се меси на пазара и да не се опитва да ценообразува. Това ще предизвика сериозни и дългосрочни деформации и ще доведе до фалити на предприемачи по цялата верига.
Държавата трябва още да засили контрола не върху ценообразуването, а върху някои порочни практики, вкл. за спиране източването на ДДС по линия на вътрешно общностните доставки, както и да осигури равноправни условия за конкуренция, да следи за дъмпингови и картелни (а не за високи) цени и опериране на всички търговци по веригата на светло. В условията на пазарна икономика отсъстват други инструменти за ограничаване на надценката, печалбата и цените на производителите и търговците.
От БСК смятат още, че държавата трябва да положи усилия за изравняване на земеделските субсидии с тези на останалите страни-членки на ЕС, както и по аналогия на квотите за производство да се обмисли въвеждането на квоти за внос на основни храни с цел стимулиране на родното производство.
Досега нито една мярка на държавата, целяща ограничаване или понижаване цените на един или друг продукт или услуга (например, при горивата), не е имала успех. Добронамереният стремеж да се ограничава ръстът на цените води единствено да влошаване и непредсказуемост на бизнес средата, фалит на една част от търговците, намаляване на конкуренцията и, като краен резултат – до още по-високи цени, посочват от Българската стопанска камара.