Търговете на земя от Държавния поземлен фонд са процес, който се случва в последните 15-16 години у нас при всяко едно правителство. В миналото редовно са се правили и се очаква да се организират и в бъдеще подобни търгове за продаване на държавна земя срещу поименни компенсаторни бонове.

Мнението на проф. Пламен Мишев, ръководител Катедра „Икономика на природните ресурси” в УНСС, е, че ако тя стои необработваема, за нея няма как да се получават и европейски субсидии.

„Продажбата на земя от Фонда има редица положителни страни“, коментира проф. Мишев пред "Фокус". Според него първото положително нещо е, че това е единственият начин за възмездяване на хората, които са загубили земите си преди години срещу хартийки.

На второ място той определя факта, че вследствие от търговете се вкарва реална земя в стопанския оборот. За държавата е трудно да се справя с поддръжката на тази земя и е по-добре тя да си намери истински собственик, който да я вкара в производството и да я превърне в уникален ресурс и източник на блага.

Според проф. Мишев, не е реалистично да се мисли, че ще бъдат продадени всички 154 000 декара, които са обявени.

Както винаги, в България проблемът е малко сложен, защото собствеността на земеделците обикновено е разпокъсана и това много пречи за възникване на ефективни стопански единици.

Професорът очаква интерес към закупуването на парчета, които са в съседство на обработваеми земи, което значи един вид комасация. „Както и да се погледне, това е полезно“, коментира той.