Политолози твърдят, че битките в ХХI век ще се водят за „черното злато”. Така 2012 г. ще запомним като начало на ожесточени спорове за черноморския нефт и газ.

Пет държави – България, Румъния, Турция, Русия и Украйна, стартираха проучвания за наличието на суровините в черноморския шелф. И не само това. Споровете за териториални води стигнаха и до Международния съд в Хага. Защо е тази битка?

Повече от 60 на сто от новите находища на нефт и газ са открити под континенталния шелф. Експертите твърдят, че в следващите 10-15 г. от там ще идват над 40 на сто от суровините в световен мащаб.

Черно море обаче остава почти неизследван район, защото едва 5% от него са проучени. Затова българските енергийни експерти наричат тази „златна мина” – „спящата красавица” на българската енергетика.

С поскъпването на цените на петрола и растящата зависимост от руския газ, интересът към проучвания в черноморския шелф нараства, съобщава БНР.

България започна активно да разработва свои находища през март 2012 г. В края на август страната ни подписа договор за търсене на нефт и газ в т. нар. блок „Хан Аспарух” в дълбоките води на Черно море близо до Румъния с консорциум, начело с френската компания Total.

В него влизат австрийската OMV и испанската Repsol. Експертите твърдят, че в този участък има солидни количества газ, защото в близост бяха открити най-големите залежи в шелфа на Румъния.

Тези дни стана ясно, че в южната част на българското Черноморие близо до Турция се очаква да бликне нефт, при това запасите били големи. Блокът е наречен „Терес” – на името на известен тракийски цар.

Защо експертите са убедени, че залежите на нефт са големи? Защото на юг „Терес” граничи с турски участък, в който преди дни беше открито голямо количество нефт.

Всъщност, новият български терен за проучвания досега е бил бяло петно в картата на българските морски пространства. Бъдещите инвеститори ще правят сондажи на 5-6 хил. м дълбочина в българската акватория.

От направените досега проучвания са открити значителни количества нефт и малко по-малко количества газ. Ако всичко върви „по вода”, добивът може да започне след 5 г.

Румъния също се включи активно в търсенето на нефт и газ в черноморския шелф. През март т. г. консорциум от американската петролна компания Exxon Mobil и OMV направи проучвания в дълбоките води на Черно море, които доказват наличието на големи запаси от нефт и газ.

Консорциум от руската компания Лукойл оверсиз и американската Vanco International също ще правят проучвания и разработка на находище в черноморския шелф на северната ни съседка.

Турция също се опитва да се освободи от зависимостта на руския газ, като усилено търси резерви под черноморския си шелф. За разлика от другите страни в региона обаче, южната ни съседка има директен достъп и до петрола и газа на Централна Азия и Близкия изток.

Преди дни Турция обяви, че са открити големи количества газ до западния бряг на Черно море, а това е точно до въпросния български блок „Терес”. Това дава надежда на българските експерти, че и на наша територия може да се открият големи залежи от синьото гориво.

Русия и Украйна, като черноморски страни, също започнаха проучвания в дълбоките води. Русия дори включи тези проучвания в списъка на енергийните си приоритети. Exxon Mobil и Роснефт започват сондажи в шелфа на Черно море. Украйна, от своя страна, планира да проучи през т. г. два блока.

Всяка от черноморските страни се опитва да докаже, че има права върху колкото се може повече териториални блокове от черноморския шелф. Преди да уредят окончателно териториалните си претенции, Румъния и Украйна доведоха споровете си до Международния съд в Хага.

Букурещ също има претенции към София – към споменатия блок „Хан Аспарух” близо до териториалните води на Румъния. Преговорите още не са приключили, но ако не се стигне до споразумение, ще се наложи споровете да се решават в Хага. Така Черно море се превръща в новото Елдорадо за „черното злато”.