От 1997 г. германците не плащат данък имущество. Скоро обаче това може да се промени.

Всъщност, не само Германия обсъжда в момента въвеждането или реанимирането на този вид налог, с който французите отдавна са свикнали, съобщи Deutsche Welle.

И изведнъж отново се сетиха за него - данъка върху имуществото. В тежки за икономиката времена държавата-майка търси нови източници на приходи.

Например, посредством нови или добре забравени стари данъци. Какъвто е, например, имущественият. Кой обаче печели от неговото повторно въвеждане? И най-вече - колко?

Относително малко, според д-р Мартин Ленц от консултантската компания KPMG-Германия. "Не е ясно какво ще остане от този данък след приспадането на всички административни разходи, и най-вече на тези, правени от финансовата администрация", пояснява данъчният съветник.

Дискусията за въвеждане на имуществен данък, наричан още "данък за богатите", не се води само в Германия.

Консултантската фирма KPMG е проучила как стои въпросът във Франция, Италия, Великобритания, Австрия, Холандия и САЩ.

Изследването засяга и няколко други данъка, пряко или косвено свързани с имуществото: за наследството, даренията и поземления данък.

Франция е шампион

В отделните страни имуществените данъчни облагания съставляват между 0.07 и 5% от общите данъчни постъпления. В Германия този вид вземания носят постъпления от 16.5 млрд. евро, или 2.8% от общите данъчни приходи.

Водеща в това отношение е Франция, където имуществото се облага още от 1982 г. и където на него се падат 8.6% от всички данъчни постъпления. Акционерните дружества във Франция не плащат имуществен данък.

От изследването на KPMG става ясно, че във Великобритания няма общ имуществен данък. Води се обаче политически дебат по т. нар. "данък вили", отнасящ се до скъпите частни имения.

Италия също не предвижда въвеждане на данък-имущество. От 2001 г. насам и в Холандия не съществува данък-имущество, който беше премахнат след остра обществена съпротива.

През 1993 г. Австрия премахна имуществения данък поради трудности с оценката на личното имущество. Така в Европа само Франция и Швейцария облагат с данък личното богатство.

В България, която не е включена в изследването на КPMG, собствениците на недвижими имоти са длъжни да ги облагат с данъци. Дефакто това си е имуществен данък. Той е местен - събира се от общината, в която попада недвижимият имот. Данъчната ставка е 1.5 промила.

В Общинския съвет постъпват и следните местни данъци: върху наследствата, даренията, при възмездно придобиване на имущество.

Преди няколко години КТ "Подкрепа" излезе с предложение богатите българи да плащат двойно по-висок данък от останалите. Според синдиката всеки, който си докарва месечен доход от 5 000 лв. нагоре, е богат и трябва да плаща 20% данъци, а не както останалите 10%.

Доста деликатен въпрос

В САЩ няма общ данък имущество, а само property tax - данък сгради. С приходите от него се финансират всички общински разходи, например за полицията, противопожарните служби, училищата и службите по чистота.

Във всички изследвани държави административните разходи, свързани с имуществения данък, са значително по-високи от разходите за другите видове данъци.

В Германия данъкът върху имуществото беше отменен през 1997 г. с решение на Конституционния съд. Две години преди това Върховният съд бе постановил, че личното имущество на гражданите подлежи на еднакво данъчно облагане.

И до днес обаче не съществуват общи оценки за стойността на недвижимите имоти, да не говорим за други видове собственост, като участие във фирми, притежание на произведения на изкуството или яхти.

Затова в правно отношение връщането на имуществения данък си остава един деликатен въпрос. И греши всеки, който смята, че повторното му въвеждане може да стане бързо, твърди д-р Ленц.