В Швеция въпросът за равноправието на между мъжа и жената надхвърля равенството в заплащането и дори ролите, възлагани на половете. Този въпрос влезе в езика, където едно местоимение, неутралното "хен", се опитва да се наложи като вариант между "той" и "тя".

"Тъй като вече почти няма какво да се направи в областта на равноправието, започват да се лансират все по-странни идеи", твърди пред АФП, полушеговито, полуядосано, независимата журналистка Елисе Клаесон, цитирана от БТА.

В скандинавското кралство, където жените са получили правото да гласуват на избори още през 1921 г., два от 16-те месеца от отпуската по майчинство са запазени за другия "родител", за да може мъжът също да участва в отглеждането на новородените.

Използването на "хен" зачести през 2012 г., след излизането на романа за деца "Киви и кучето чудовище", чийто автор Йеспер Лундквист премахна "хан" (той) и "хон" (тя), за да може книгата да е адресирана към децата, а не към момченцата и момиченцата.

"Хен" беше измислено от лингвистите през 60-те години, в разгара на феминисткото движение, когато позоваването на "той" се смяташе за политически некоректно. Това бе сторено, за да се "опрости езикът" и да се избегне писането на "той/тя", обясни пред АФП лингвистката Карин Милес.
Местоимението бързо изпадна в забрава и бе преоткрито чак в началото на 21 век от хората, обявили се за транссексуални, добави тя.

"Хен" не е призвано да замени "той" и "тя". Това местоимение позволява да споменаваш някого, без да разкриваш пола му, без негово знание, защото въпросният човек се обявява за транссексуален или защото ораторът или редакторът смята за излишна тази информация.

В сегашното общество "има нужда от трети пол, от трета позиция", твърди пред АФП Сусана Карлсон, представителка на Съвета за езиците. "Трябва обаче да се запази употребата на "той" и "тя", защото това са категории, според които всички се ориентират. Човек иска да знае дали се обръща към мъж или към жена". Според г-жа Милес "хен" е инструмент, който "помага да се разпространява идеята за равенство".

Колегата й Микаел Парквал не е толкова категоричен. "Идеята, че езикът определя мисълта, е много популярна, но ние, специалистите, сме по-скоро скептични", заяви той пред АФП.
"Връзката между езика и мисълта не е толкова силна и човек не става по-голям защитник на равенството само защото използва неутрално местоимение", отбелязва той, давайки пример с езика мандарин.

Трудно е да се прогнозира дали "хен" трайно ще се наложи в езика. Свен-Йоран Малмгрен, редактор на речника на Шведската академия, референтното издание в езиковата област, не вярва, че "има дори един случай в света на измислено местоимение, което да се е наложило".
Списъкът с думите в предстоящото издание на речника ще бъде определен през 2014 година. Мястото на "хен" не е гарантирано. То ще зависи от честотата на употребата му в шведския език, уточни Малмгрен.

"Хен" като че ли ще има по-скоро моден ефект. Това е "проект на елита", подчерта г-жа Клаесон. "Според проучване, извършено чрез интернет страницата на таблоида "Афтонбладет", 96 процента от участвалите не използват "хен". Малка част от населението "вярва, че може да се създаде система на равенство, като се манипулират различни неща (...) Май нещо преуваличават", отбелязва той със съжаление.
Някои шведи даже не знаят за тази дума.

Местоимението навлезе в политическата сфера благодарение на Зелените, третата партия в Швеция, които я използват в програмата си, представена в края на ноември. "За нас е естествено да използване полово неутрален език", обясни пред АФП генералният секретар на партията Андерс Валнер. "Това е модерен маниер на писане на текстове, където няма нужда да се посочва полът, което често се случва", добави той.
Според него "хен" скоро ще стане толкова популярно, колкото говоренето на "ти", постепенно въведено в Швеция в началото на 70-те години.

На въпрос на АФП министърката на равноправието между половете Ниамко Сабуни заяви, че няма коментар по въпроса.