След повече от 20 години преход и 5 години членство в ЕС, в България цари песимизъм и фатализъм. И докато другите вървят напред, то българите тъпчат на едно място в ничията земя между Европа и Азия.

"България – европейски шампион по пестеливост". Под това заглавие швейцарското радио ДРС излъчи в неделя половинчасово предаване за България на журналиста Марк Леман, предаде БГНЕС .

България е отличник. Икономическите параметри на страната са за завиждане. По-малко от два процента общ дефицит, 16% държавен дълг, умерена инфлация. Ако не броим Естония, всички останали страни от ЕС могат само да мечтаят за такива параметри. И МВФ, Световната банка, и различни рейтингови агенции хвалят до отмала България, но дали хората в страната печелят от стриктната финансова политика? Макроикономически България е добре, но дали микроикономически отделният българин също се чувства добре?"

Петър Ганев от Института за пазарна икономика обяснява, че повечето българи се справят "някак си", че живеят под или на самата граница на бедността. България е бедна страна, но благосъстоянието все пак се е увеличило: преди 10 години доходите в България бяха едва 20 процента от средните за Евросъюза, сега вече са 40 на сто.

Изводът на Ганев гласи: България е стабилна на ниско равнище. Експертът твърди, че българите зад граница (близо милион и половина) са много важен икономически фактор с парите, които внасят в страната. Доскоро тези два милиарда евро годишно са били дори повече от европарите, влизащи в България. Без парите на емигрантите много семейства няма да оцелеят, защото не могат да очакват почти нищо от държавата. Държавата пести, намалява заплати, пенсии и социални придобивки и изплаща дълговете си дори по време на криза, коментира Ганев.

По-нататък авторът дава думата на Боряна Станчева, заместник-министър на финансите, която също оправдава и обяснява рестриктивната финансова политика на правителството. В интервюто с нея става дума и за плоския данък в България, който не се харесва на много партньори в ЕС, но повишава данъчните приходи и трайно подрива основите на сивата икономика. Защото в България е нормално да декларираш само част от доходите си, а останалите да укриеш, пояснява Марк Леман.

В предаването дават думата и на синдикалиста Пламен Димитров, който акцентира на непосилните условия, в които живеят повечето българи. Според него, ако бюджетният дефицит се увеличи само с един процент, ще се появят 800 милиона лева за харчене – за заплати и за потребление. "На трудовия народ вече му е писнало корумпирани властници да го водят за носа", казва Димитров и прогнозира гореща политическа есен със стачки и социални вълнения.

Марк Леман разговаря и с протестиращи пенсионери, които искат по-високи доходи. Срамота е, че държавата оставя на произвола на съдбата хора, които цял живот са я градили; крайно време е това правителство да си върви – така швейцарският журналист обобщава посланието на протестиращите.

"Недоволството на българите има и статистическо измерение. В едно допитване сред гражданите на страните от ЕС българите се оказват най-песимистично настроени. Очевидно обаче те все още са далеч от мисълта да се надигнат и да дадат воля на недоволството си," коментира Марк Леман.

В края на предаването швейцарският журналист разговаря с политолога Антоний Гълъбов. С тъмните си очила, вдигнати в косата, със скъпия часовник на китката и с незакопчаната си риза професорът по социология прилича по-скоро на кинозвезда отколкото на учен. "Българите не познават културата на протеста, те са поданически народ, жертва на миналото, която не може да се брани", обяснява Гълъбов.

Според него преходът от 1989 година насам не е нищо друго, освен маскарад: старите комунистически кадри и техните деца станаха първи капиталисти, демокрацията беше инсценировка, смяна на системата или подмяна на елитите не се състоя – състоя се просто една мутация. Така звучат тезите на Гълъбов, според когото икономическият растеж в едно корумпирано и неравноправно общество като българското е от полза само за елитите, не и за обикновените граждани.

В края на предаването Марк Леман обобщава: "След повече от 20 години преход и 5 години членство в ЕС, в България цари песимизъм и фатализъм. И докато другите вървят напред, то българите тъпчат на едно място в ничията земя между Европа и Азия..."