Не е вярно, че инвестирането не е за всеки, въпросът е да се гледа на него като източник на допълнителен доход, алтернативна форма на пестене и всеки много добре да пригажда инвестициите си към рисковия си профил, като осъществява добър паричен мениджмънт. Всъщност според специалистите непрофесионалните инвеститори имат дори някои предимства пред професионалните, твърди финансовото издание businessinsider.com. Ето и кои са тe:

Не са притискани и вманиачени да бият пазара

За разлика от професионалните инвеститори, на които конкуренцията диша непрестанно във врата, а от това дали ще успеят да „бият пазара“ зависи работата им и бъдещите им доходи, непрофесионалните инвеститори не са вманиачени в тази мисъл.

Именно тази цел често принуждава професионалистите да поемат по-големи рискове от нормалното, за да не бъдат „изритани“ от пазара. Тази постоянна надпревара и стрес често водят до грешки, някои от които могат и да са фатални.

Непрофесионалните инвеститори могат просто да купуват акции на пасивни фондове, при изключително ниски разходи, като по този начин правят нискорисков широкодиверсифициран портфейл. Да не говорим, че в исторически план пасивните фондове са доказали своето по-добро представяне от активните.

Достигането на доходността на пазара само по себе си е достатъчно трудно. Два от три инвестиционни фонда се представят по-лошо от пазара през годината според статистиката.

По-лесно се управляват малко пари, отколкото много

Ясно е, че когато парите са по-малко и са определени като допустима загуба, инвеститорът е освободен от голямо бреме. Портфолио мениджърите, освен с психологическото натоварване да бият пазара, са обременени и с това всячески да се стремят да опазят капитала.

Индивидуалният инвеститор е с ясното съзнание, че ако прецака нещата, прецаква само себе си, което му дава възможност да експериментира в много по-голяма степен.

Много по-евтино е да си соло

Професионалните инвеститори, назначени от хеджфондовете, никак не са евтини. Животът, който те поддържат, и имиджът, който трябва да притежават, са свързани с голям разход за фондовете, за които работят. Към това се добавят огромните представителни разходи за ухажване на клиентите, или достъп до вътрешна информация, които сериозно ядат от доходността на фонда. В крайна сметка тези разходи могат да са в такива размери, че да изядат цялата печалба, дори и при положителен развой на пазарите. Върху индивидуалния инвеститор тези разходи не тежат.