Там всичко е много, много странно. Килими няма, но храната е добра - звучи като пътепис, но всъщност не е никак весело. Защото става дума за Северна Корея - държавата, в която ужасите са ежедневие.

Как изглежда Северна Корея, когато я посещаваш като гост? Най-вече "странна", казва Софи Шмид - дъщерята на шефа на Google Ерик Шмид, който наскоро посети Северна Корея. Софи, която придружила баща си в тази "странна държава", разказва подробно за впечатленията си от пътуването и препоръчва дестинацията горещо: "Посетете Северна Корея, ако можете". Препоръката е придружена от предупреждението, че през януари е много студено, сградите не се отопляват и е доста особено да виждаш как парата излиза от устата ти, докато ти показват най-новата си технология или най-добрата си библиотека.

За 19-годишната Софи всичко в Северна Корея се различава коренно от това, с което е свикнала - леглата в хотелите са твърди, обзавеждането е необичайно, килими по пода няма. Но пък храната била отлична, съобщава Дойче веле.

"Щастието" да си севернокореец

По време на пътуването не е имало нито един разговор със севернокореец, който преди това да не е бил разрешен изрично от държавата. Докато обикаляли страната, Ерик Шмид и дъщеря му били постоянно под надзор. Доколкото разбрала Софи - хората в тази страна били научени да вярват, че са щастливи, щом живеят в Северна Корея. "При това положение защо им е да ходят другаде? Те са заложници в собствената си родина - при това без да го съзнават", пише Софи Шмид.

За Пхенян научаваме, че е чаровен по свой начин - има широки булеварди и неочаквано високи сгради. И макар не всички да са електрифицирани, на дневна светлина изглеждат много пъстри. В столицата е много чисто, могат да се видят и издокарани дами с високи ботуши и грим.

Някои читатели може би ще се запитат как така Ерик Шмид е позволил на дъщеря си да опише преживяванията си в интернет. Но в крайна сметка тя не е дипломат, а тийнейджър.

Пътепис за визитата в Северна Корея публикува и самият Ерик Шмид. Посещението му било посветено най-вече на разговори за "свободния и открит интернет". Както обобщава Шмид: "Севернокорейците дойдоха, чуха ни и зададоха много въпроси".

Основните данни за положението в Северна Корея, предоставени от Шмид, изглеждат така: съществува мобилна мрежа, инсталирана от египетска фирма. Чрез нея могат да се изпращат СМС-и. Достъп до интернет няма. Всъщност впоследствие става ясно, че военните, политиците и университетите все пак имат достъп до световната мрежа, не обаче и обществеността.

В страната на ужасите

Шмид не казва нищо за останалите проблеми в тази страна. А както сочат данните на УНИЦЕФ, над 40 процента от севернокорейските деца са недохранени, половината от населението няма достъп до течаща вода. Смята се, че политическите затворници и лагерници са около 200 000, а както твърдят от американския Комитет за човешки права - към 400 000 души вече са загинали по лагерите. Оцелели затворници разказват за мъчения, публични екзекуции и глад.

Един затворник, който успял да избяга в Китай, разказва за работата си в една циментова фабрика: работело се почти денонощно, дневната дажба била 50 грама царевица и чиния зелева супа. В първите три месеца затворникът отслабнал с 30 килограма, а когато в крайна сметка стигнал до Китай, тежал 45 килограма.

И какво прави на този фон директорът на Google? Иска от севернокорейското правителство да осигури свободен достъп до интернет. Правителството трябвало незабавно да се заеме с тази задача, иначе щяло да изостане, гласи лаконичната преценка на Шмид.