Изписването на кирилица на притежателите на банкови карти в България не е забранено. Това се казва в писмо на Асоциацията на банките в България до Ивайло Калфин. Евродепутатът писа в края на януари на асоциацията, обединяваща търговските банки у нас, с въпрос дали е възможно имената на картопритежателите да се изписват освен на латиница и с кирилски букви, за да се популяризира нашата азбука като една от трите официални писмености в Европейския съюз.

Според асоциацията обаче издаването на банкови карти се подчинява само на бизнес целесъобразността, а добавянето на втори надпис ще повиши цената на услугите и ще постави в неконкурентна позиция българските финансови институции спрямо чуждестранните им конкуренти.

Практически това също би било сложно, тъй като върху банковата пластика няма да остане място за друга информация - като име на компанията, ако картата е служебна, или на други данни, съобщава КРОСС. Латинското изписване на името пък е задължително, за да може картата да се ползва в чужбина.

"Полето за име на картопритежателя се състои от 21 символа, които понякога дори са недостатъчни за изписване на неговото име. Второто поле, което би могло да се използва, много често е резервирано за друг тип информация, която да позволява разширяване на услугите, предоставяни с картата", се казва в отговора на Ирина Марцева, главен секретар на асоциацията до Ивайло Калфин.

Банкерите добавят, че евентуално добавяне на кирилски надпис ще увеличи разходите на банките и на операторите на картови схеми, което в последна сметка ще доведе до оскъпяване за клиентите. Банките ще да се окажат и в по-неблагоприятно положение спрямо конкурентите си в страните, където латиницата е официалната азбука, поясняват от асоциацията.

Асоциацията на банките не смята, че България е изостанала в предоставянето на основни банкови услуги. От предоставена от асоциацията статистика от Европейската централна банка личи, че броят на банкови карти на глава от населението у нас през 2011 г. е бил 1.07. Показател, по който изпреварваме Полша, Чехия, Словакия, Унгария и Румъния. Средно в ЕС на глава от населението се падат по 1.44 банкови карти, а най-много те са в Люксембург - средно по 3.27 на човек.