Новината на деня е, че европейските индекси са при четири и половина годишен връх, като близо до историческия си максимум са и основните щатски индекси.

Напълно логично родните инвеститори поглеждат да видят как се отразяват тези новини на индекса на сините чипове SOFIX?

Отговорът за съжаление е ... никак! Всъщност днес дори родните индекси са леко на отрицателна територия. Политическата несигурност ... това е! Ето и в Италия са на прага на повторни избори. Поглеждаме към италианския основен индекс... нагоре с 1.8% за деня, което стопява спада му до 3.5 за последната седмица и 4% за последния месец.

Далеч не лош резултат за страна с огромна политическа несигурност и значителни проблеми с дълга, която е сред страните в основата на дълговата криза и с отрицателен ръст на икономиката си.

Може би всички пазари в Източна Европа са на минус. Не точно. Всъщност дори напротив. Те са на положителна територия с повишения между 0.6 и 1.2%. Единствено съседна Румъния, с която обичаме да се сравняваме, е с по-слаби повишения в рамките на 0.3% за основните индекси.

Поглеждаме пет години по-назад с надеждата, че SOFIX е близо до най-високите си стойности за посочения период. Да, наистина преди пет години индексът е бил на нива относително близки до рекордните, само че близо до 1 400 пункта. Или в момента е при нива със 73% по-ниски в сравнение с преди пет години.

Истината е, че не е ясно колко точно години още ще са му нужни, за да достигне нивата си отпреди пет години.

Радваме се на ниски финансови оценки, а не бива. По-скоро трябва да сме притеснени от липсата на прогрес при финансовите резултати на родните „сини чипове“, както и от това, че ниските финансови оценки на индексите са по-скоро резултат от ниските стойности на индекса, отколкото от ръст при печалбите.

Кризата премина своя пик и нормалните европейски компании възстановяват до голяма степен темповете си на повишение на печалбите.

Затова не е случайно, че европейските компании (дори и близо до най-високите си нива за последните пет години) се приемат все още като относително евтини въз основа на съотношението им цена-печалба.

Ръстът в печалбите на европейските компании води до по-ниско съотношение цена-печалба от средното за последните 10 години, а перспективите за по-нататъшно повишение правят бъдещето им дори още по-привлекателно.

При родните компании, не само, че липсва яснота и доверие в отчетите, които публикуват, но и цялостна визия на специалистите относно това какво можем да очакваме в бъдеще, както и политиката при някои родни сини чипове да крият печалби (не разбирайки, че това което ще спестят от данъци е много по-малко от това, което биха спечелили при евентуален капиталов прираст).

Всичко това, в съчетание с липсата на професионално отношение към пазара на родните институционални инвеститори (чакащи някой друг да дойде отвън и да внесе ликвидност в системата, въпреки огромните ресурси, които притежават и трябва адекватно да управляват за стабилна бъдеща и дългосрочна доходност) и специфични политически и ликвидни фактори на практика обясняват защо сме много „по-различни“ от другите.