Японската йена е официалната валута на Япония. Това е третата най-търгувана валута в света след щатския долар и еврото. Йената също така е с четвъртия най-голям дял от световните валутни резерви след щатския долар, еврото и британската лира.

Йена се произнася "ен" на японски език. Думата означава "кръгъл" на японски, каквото е значението и на юан на китайски или вон на корейски език. Първоначално китайците търгували среброто на слитъци и когато се появили испанските и мексиканските сребърни валути, китайците ги нарекли „обло сребро“ заради кръглата им форма.

Монетите и името също така се появяват и в Япония. По-късно китайците заменят името с юан, което има същото произношение и на Мандарин (но не и на японски език). Японците предпочитат “ен”, което остава и до днес.

Изписването и произношението на "йена" е стандартно за английския език. Това се дължи на факта, че английско говорящите, които посещавали Япония в края на периода Едо (1603-1868 г.) и в началото на периода Мейджи (1868-1912 г.)q изписвали думата по този начин.

През 19-и век исребърните испански долари са били често използвани в Югоизточна Азия, крайбрежието на Китай и Япония. Тези монети са били въведени през Манила в периода от 250 г., пристигайки с кораби от Акапулко, Мексико.

Корабите били известни като манилските галеони. До 19-и век тези сребърни монети били истински испански долари изсичани в Новия свят, предимно в Мексико сити. От 40-те години на 19-и век обаче те започват все повече да се заменят от сребърни долари от новите страни от Латинска Америка.

Във втората половина на века някои местни монети в региона били правени по подобие на мексиканското песо. Първата от тези местни сребърни монети е била хонконгският сребърен долар, който се е бил изсичан в Хонконг в периода 1866-1869 г.

Китайците обаче трудно приемали непознати монети и предпочитали познатите мексикански долара, така че правителството на Хонконг спира да сече тези монети и продава оборудването за изсичането им на Япония.

Японците решават да въведат сребърни долари под името “йена“. Тя е официално въведена от правителството през периода Мейджи със закон приет от 10 май 1871 г. Новата валута започва да се въвежда постепенно от юли същата година.

Йената заменя сложната монетна система на периода Едо, базирана на мона. С новия закон от 1871 г. се налага десетичната система на йената. Първоначално йената имала подразделения, наречени сен, равни на 0.01 от йената, и рин, равни на 0.001 от йената (1 йена = 100 сена = 1000 рина). Монетите били обли и се произвеждали със западно оборудване.

При въвеждането на валутата официално тя се е равнявала на 0.78 тройунции сребро (24.26 гр) и е имала златно покритие, като 1 йена = 1.5 гр. злато, т.е. спрямо йената е прилаган биметален стандарт.

След обезценяването на среброто през 1873 г. йената се обезценява спрямо щатския и канадския долар, тъй като те продължават да се придържат към златото и до 1897 г. йената вече струвала само около 0.50 щатски долара. Същата година Япония приема златния стандарт и курса на йената се фиксира на 0.50 долара.

От 1954 г. подразделенията сен и рин вече не се използват.

Йената губи по-голяма част от стойността си през Втората световна война. След период на нестабилност, през 1949 г. курсът на йената е фиксиран на 360 йени за 1 щатски долар. Този обменен курс се поддържа до 1971 г., когато САЩ преустановява използването на златния стандарт.

От 1973 г., след крахът на Бретън-Уудската валутна система, йената има плаващ курс, който се определя в зависимост от пазарните условия. Към август 2005 г., например, 110 йени се разменят за 1 долара. Към 1 януари 2011 г. 1 долар се равнява на 81.12 йени.

Вижте още: Кратка история на щатския долар

През 70-те години японското правителство и бизнеса са много загрижени, че евентуално поскъпване на йената ще се отрази на ръста на износа, като направи японските продукти по-неконкурентни и това като цяло ще се отрази на промишлеността. По тази причина правителството продължава да се намесва сериозно на валутния пазар (купувайки и продавайки долари), дори и след решението от 1973 г. йената да се търгува свободно.

Въпреки интервенциите, пазарният натиск кара йената да поскъпва, като достига връх от 271 йени за долар през 1973 г., преди да се усети ефекта от петролната криза през 1973 г. Нарасналите разходи по вноса на петрол обезценяват йената до 290-300 йени за долара в периода 1974-1976 г.

Наличието на търговски излишък кара йената отново да поскъпне до 211 йени за долар през 1978 г. След това поскъпване йената отново поевтинява заради втората петролна криза през 1979 г., като тя поевтинява до 227 йени за долар до 1980 г.

През първата половина на 80-те години йената не успява да поскъпне, въпреки че излишъкът по текущата сметка се връща и бързо нараства. От 221 йени за долар през 1981 г. средната стойност на йената пада до 239 йени за долар през 1985 г. Ръстът на излишъка по текущата сметка генерира голямо търсене на йената на чуждите пазари, но това търсене е неутрализирано от от други фактори.

Голямата разлика между лихвените проценти в Япония и тези в САЩ, които били много по-високи и продължителните условия за дерегулация на международните капиталови потоци, води до голям отлив на капитали от Япония. Този процес увеличава предлагането на йената на влаутните пазари, тъй като японските инвеститори обменяли своите йени за други валути (предимно долари), за да инвестират в чужбина.

Това поддържа йената слаба спрямо долара и спомага за бързото нарастване на търговския излишък на Япония през 80-те години.

През 1985 г. започва драматична промяна. Водещите държави подписват споразумение (известно като Споразумението Плаза), отчитайки, че доларът е надценен (и по тази причина йената е обезценена). Това споразумение и и променящото се търсене и предлагане на пазарите водят до светкавично поскъпване на йената.

От средната си стойност в размер на 239 йени за долар през 1985 г. йената поскъпва до върховите 128 йени за долар през 1988 г., като на практика удвоява стойността си спрямо долара. След като леко поевтинява през 1989 и 1990 г. йената достига нов връх от 123 йени за долар през декември 1992 г., през 1995 г. е достигнат нов връх от под 80 йени за долар, която временно почти изравнява икономиката на Япония с тази на САЩ.

Йената поевтинява по време на балона на японските активи и продължава да го прави и след това, падайки до 134 йени за долар през февруари 2002 г. През февруари 2007 г. от Economist изчисляват, че йената е подценена с 15% спрямо долара и с 40% спрямо еврото.

Тази тенденция обаче се обръща след световната икономическа криза от 2008 г. Йената поскъпна до 75.75 йени за долар през октомври 2011 г. След този връх йената поевтинява, като този месец достигна ниво от 96.71 йени за долар.

Първите йени във вид на банкноти са отпечатани през 1872 г. от немска компания с номинал от 10 сена до 100 йени. До основаването на Централната банка на Япония през 1882 г., която понастоящем единствена има право да издава банкноти, те са се печатали от 153 национални банки на различни държави.

Банкнотите, които са в обращение в момента, са с номинал 1 000, 2 000, 5 000 и 10 000 йени, като банкнотите от 2000 йени са рядкост в днешно време и често не се приемат като средство за разплащане, дори и от вендинг машините.

Купюрите от 1, 5, 10, 50, 100 и 500 йени са извадени от употреба постепенно между 1955 г. и 1994 г.

Монетите в обращение в момента са с номинал 1, 5, 10, 50, 100 и 500 йени.

Първата съвременна монета от 1 йена е била въведена през 1955 г., а тази от 500 йени през 1982 г.

Монетите от 5 и 50 йени са с отвор в средата.

Съвременните монети са изработени предимно от бронз, месинг и купроникел. Годината на царуване от ерата на съответния император при емитиране пък се намира на гърба на всички монети.

Вижте още: Крактка история на британската лира