През цялата човешка история брачните стратегии са тясно свързани с икономически и демографски причини: номадите купували жени, защото нейното семейство губело работна ръка, а обратно – земеделците приготвяли зестра за дъщерите си.

Съвременната икономическа наука пренебрегва тази част от човешкия живот и напразно, смята Шан Цин Ван и неговият екип от Колумбийския университет, които изследвали връзката между макроикономически показатели като лихвен процент и излишък по текущата сметка и разпространените брачни модели:

Преди около 20 години в азиатските страни става видим очевидният дисбаланс между неженените мъже, които се увеличават, и намаляващият брой неомъжени жени. Затова семействата, възпитаващи момчета, започват да пестят повече, отколкото по-рано, предполагайки, че парите ще помогнат на наследниците им да сключат добър брак. Този фактор е причина за половината от нарастването на спестяванията на китайските домакинства през последните години. Ако се отиде по-далеч, става ясно, че ръстът на профицита на Китай и увеличението на дефицита на САЩ са свързани с демографията и стратегиите за брак на хората в тези страни, пише Интрефакс.

Нежеланите момичета

Една важна част от културата на много азиатски страни - желание да има мъжки наследник, който ще се погрижи за възрастните си родители. По-рано азиатците имали големи семейства - те раждали дотогава, докато в семейството не се появи момче. През XX век с развитието на технологиите всичко се променя - много семейства се решават да направят аборт, когато научават, че очакват момиче.

В Китай до 1990 г. почти всички болници са оборудвани с апарати за ултразвукова диагностика. Освен това, там се провежда политиката за едно дете, която, съвместно традицията, води до явлението, наречено "селективен аборт“.

Ръстът на дисбалансите по текущите сметки на Китай започна да тревожи света през 2002 г. - точно по времето, когато първото поколение хора, родени по време на активната политика на "едно дете", влиза в брачна възраст. Докато през 1980 г. на100 момичета са родени 106 момчета, през 1997 г. - момчетата вече са 122.

Статистиката доказва, че съотношението между половете се отразява на спестяванията

За да се ​​анализира връзката между половото съотношение и процентът на спестяванията, икономистите са изградили прост модел, в който има мъже и жени, които искат да създадат семейство. Традиционните причини за спестяване (създаване на домакинство, застраховка срещу рисковете и така нататък) в този модел са сведени до минимум.В този модел, мъжете в отговор на промените в съотношението между половете започват пестят. Жените, когато делът им в обществото е по-нисък, спират да пестят.

След като съотношението на мъжете и жените расте от 1 до 1.15, процентът на спестяванията и профицитът по текуща сметка расте с повече от 6%. Тази връзка се отнася за малка отворена икономика.

За да потвърдят теорията си, икономистите са изследвали реални данни от различни страни, като основна илюстрация на теорията става Китай.

Китай - основната илюстрация на неравновесието между половете

-През 1990 г. съотношението на половете в Китай за хора, които са в брачна вързаст, е балансирано. През 2007 г., на 100 жени се падат 115 мъже.

-Делът на спестяванията в разполагаемия доход на китайците през този период се е удвоил - от 16% до 30%.

-Китай е един от най-ярките примери на страни със силно нарушаване на баланса на половете и в същото време висок процент на спестявания и излишъци по текущата сметка.

-Според изследвания 29.8% от домакинствата с един син казват, че пестят за сватбата на детето си - това е най-популярната или втората най-популярна причина да спестяване. Едва 18.3% от семействата, отглеждащи дъщеря, имат същия мотив.

-92.2% от семейства с един син смятат сватбата на детето, неговото образование или наследство като най-важната причина за икономии. Това е с 5.8 процентни пункта повече от семействата с дъщери.

-45.5% от семействата с дъщери в сравнение с 37.3% от семействата със синовете имат пенсионни спестявания.

Брачният „пазар“ води до дисбаланси в глобален мащаб

За сравнение са взети САЩ и Китай. В първия случай, половата структура е балансирана и във втория случай – има повече мъже.

В големите страни със силни полови дисбаланси нивото на спестявания се увеличава. По света лихвените проценти намаляват, в резултат на това и в двете страни се развиват инвестициите. Сега страната, която не разполага с дисбаланс, започват да внася капитали от страната с по-висок процент на спестяванията.

Ръстът съотношението на мъже към жени в Китай от 1 до 1.15 води до увеличение на излишъка по текущата сметка до 4.4% от БВП на Китай и до ръст на дефицита до 1.5% от БВП в САЩ, смята Шан Цин Ван.