Всички разчитат преработващата промишленост да дръпне нагоре и да привлече инвестиции, което в резултат да инициира ръст на българската икономика. Статистиката сочи, че на всеки 10 000 метра РЗП индустриална площ има 300 нови работни места, стана ясно от пресконференция на Industry Watch на тема „Растеж чрез реформи“.

Тоест за да се създадат 300 000 нови работни места, каквито са обещанията на новите управляващи ще са необходими около 10 млн. кв. м. индустриални площи.

Това, което виждаме в еврозоната и у нас, показва, че тези мечти всичко да се оправи от само себе си, не се случват, коментира Лъчезар Богданов по време на пресконференцията. Идеята, че ще има приливна вълна, при която след една-две години нещата ще тръгнат от само себе, си се оказа нереалистична. Не се случва в Западна Европа и затова не очакваме да се случва и у нас. Имаме различни визии за оптимизъм и песимизъм през последните години.

Все повече страни изпаднаха в рецесия през тази година, въпреки средствата, които налива ЕЦБ. Вижда се вече, че трета година, че нещата не тръгват напред. Затова политиците започват да говорят, че нещата няма да тръгнат от само себе си. Ако се запази структурата на икономиката, ситуацията е дори възможно да се влоши.

Това, което виждаме в Стара Европа, е изчерпване на възможността за растеж с държавни разходи. Еднократния ефект от парите, налети от централната банка, е временни решение, но дългосрочно това няма как да даде резултат, смята икономистът.

В България не е особено интересно, ние общо взето следваме това което се случва в Европа, коментира още Богданов.

„Това което най-много варира у нас са инвестициите, това, което дърпаше икономиката напред преди 2008 година, са именно инвестициите, както и това, което ни дърпа надолу последните години.

Това е начинът да тръгне икономиката напред. Дори възстановяването на износа, което бе с феноменални темпове през изминалата година не бе достатъчен, за да тръгне икономиката напред.

Всички говорят за тежките икономии, такива обаче реално има единствено в Ирландия, Румъния, Словакия и други почти фалирали страни. Във всички останали страни правителствата харчат повече, друг е въпросът дали харчат много повече, отколкото преди. С тези редки изключения, като цяло нямаме всеобщо свиване на държавните разходи през 2011 и 2012 година. На практика правителствата в Европа харчат 300 милиарда евро повече през 2012, отколкото 2008. Тоест не е там заровено кучето“, смята Богданов.

У нас ситуацията при държавните разходи е доста подобна, като единственото свиване на разходи е през 2010 година, спрямо 2009 година, когато бе раздут бюджета.

Инвестициите тази година, дори в страни като Германия, се свиват. Има индикации, че в Европа започват да орязват заплатите в някои страни, но все още не във всички. Независимо от цялото говорене, на практика икономии почти няма. В Гърция правителството все още харчи повече отколкото е харчило през 2005 година. Това е по-скоро политическо говорене.

Това, което се вижда, вече бе пробвано. Вече бяха увеличени разходите, някои фалираха, при други след първоначалния стимул икономиките не тръгнаха.

Единственото, което остава за изход от кризата, е възстановяване на конкурентоспособността на предприятията. За това са необходими структурни реформи.

Трябва да функционират пазарите, да има конкуренция, да можеш да уволняваш, да назначаваш, фалиралите трябва да излизат от пазара. И това не е отговорност на централните банки. Всички казват, че ЕЦБ трябва да налее средства. Да, те наляха 2 трилиона евро последните две години и те не стигнаха до тези закъсали икономики, защото няма кой да ги абсорбира, като няма жизнен бизнес, коментира Богданов.

ЕК казва точно това – необходими са структурни реформи. Трябва подобрение на бизнес средата, пазарът на труда трябва да е гъвкав, фирмите, които са зле, да могат да се закриват, трябва да се орязват специалните интереси, лобистите и олигарсите. Същото важи за професионалните услуги, като се почне от лекари, нотариуси, зъболекари и т.н.

По отношение на растежа и данъците – да има страни, които могат да си позволят по-разхлабена политика. Това е визията за реформи на ЕЦБ и ЕК. Всички казват, че трябва да се говори за растеж, а не за икономии. Тоест не само за икономии, а реформи, които да дадат шанс на тези, които произвеждат, да го правят.

Проблемът у нас е основно в заетостта. Сега сме стабилизирали нивата от 2006 година. Всички говорят за безработица и малко внимание се отделя на заетостта. Това, което е важно, е колко хора работят. Петдесет процента от трудоспособното население е заето.

Висшистите се оправят. Тези, които не се оправят, са хората с ниското образование. Има огромно количество нискоквалифицирана работна ръка. Всички казват да правим хайтек паркове, но това ще стане трудно с тази работна ръка. На тях им трябват заводи.

Преди кризата инвестирахме и се наемаха работни места. След това ръстът се забави и веднага се забави ръстът на заетостта. Това е пътят към заетостта. И производителността на труда много пряко е свързана с инвестициите.

Нашите спестявания не стигат. Бедни сме и сме малки, ако искаме нови заводи трябва чужд капитал.

Бюджетният дефицит е 0.6% от прогнозния БВП за годината до май. Или поне до петия месец на годината няма съществена разлика. Всички неща, че държавата е тръгнала да фалира, са преекспонация. Поне до някакъв момент нещата са под контрол.

Въпреки дефицитите през последните години голяма част от тях бяха финансирани от резерва. Ако някой има амбиции за големи дефицити очевидно ще трябва да взема заеми, по-сериозни от последните три години.