След като преминала 50-те години на германката Хайдемари Швемер й дошла идеята да напусне работата си като психотерапевт и да пробва да живее без пари.

16 години по-късно тя не съжалява.

Ето и нейната история:

След Втората световна война семейството на Швемер избягало от Прусия в Германия през 40-те години. Баща й имал кафене, което било печелившо и семейството можело да си позволи бавачка и дори градинар.

Швемер е работила като учителка и психотерапевт. През 1994 година тя основава инициативата „Give And Take Central”. Идеята е хора да си заменят взаимно услуги като гледане на деца, почистване или дребни стоки. Постепенно тя забелязала, че все по-малко й се налага да ползва кеш.

„Първо пробвах една година без пари,“ казва тя.

Имала 4 неуспешни опита в началото, но истински започнала, когато приятелка я помолила да й наглежда къщата за три месеца.

„Тогава си казах – сега е моментът!“ Тя продала апартамента си и всичко, което не се побирало в малкия й куфар.

“Първоначално исках да направя експеримент само за 12 месеца, но много харесах новия си живот и не исках да се връщам към стария,“ казва тя.

Семейството й не я подкрепило в началото. Тя вижда двете си деца и трите си внуци два пъти в годината, но казва, че те вече са свикнали с начина й на живот.

Швемер се е развела с мъжа си преди около 40 години. Казва, че не търси друг мъж, макар, че ако се случи да срещне някой, не би имала нищо против.

Тя се е отказала от пенсията си и не отговаря на въпроси за това на колко години е.

Швемер обича да пътува. В началото е вършила услуги като миене на прозорци и градинарска работа в замяна на подслон и храна, но казва, че днес все повече хора, при които отсяда, не искат нищо в замяна.

Тя не носи със себе си много багаж. Когато свърши един сезон, тя обикновено не пази дрехите си, а ги дарява някъде. На следващата година получава нови дрехи от приятели и благодетели.

Тя има стриктен график. Стои на едно място не повече от 1 седмица. В последните години има ангажименти за изнасяне на речи, за нея снимат документален филм.

В документалния филм за нейния живот често я показват да обира изхвърлена храна от пазари и магазини.

Понякога тя отива и пита продавачите дали имат нещо с изтекъл срок на годност, което все още не е развалено. Тя обаче твърди, че е различна от бездомните, които правят същото. За разлика от тях – тя е желан гост в домовете на повечето хора, с които се е срещала.