Редовно участие в протестите декларират 3% от избирателите, които са почти изцяло жители на София. Участие понякога обявяват 10%, а 87% изобщо не участват. Това сочат данните от национално представителен експресен телефонен сондаж на "Галъп интернешънъл", част от собствен изследователски проект.

Мнозинството български избиратели са на мнение, че правителството на Пламен Орешарски не трябва да има пълен мандат, а едва 21% са на обратното мнение, съобщи БГНЕС.

За избори веднага се обявяват 15% от интервюираните; за избори до края на годината – 26%; за избори до 12 месеца – 30%. Нацията обаче остава поляризирана и силно разделена.

Огромното мнозинство от гражданите не виждат действена алтернатива на двете големи политически партии от статуквото. Към момента БСП има малка преднина (в рамките на статистическата грешка) пред ГЕРБ, а реформаторският блок по чисто механичен принцип набира около 6% потенциал.

Продължаващите близо два месеца протести са в центъра на масовото съзнание – 57% от избирателите твърдят, че ги следят редовно. Водеща медия в това отношение е телевизията, като на второ място, далеч пред вестниците и радиото, са интернет и социалните мрежи.

Като цяло, мнозинство от 43% намира медийното отразяване на протестите за обективно, но значим брой избиратели, 30%, го определят за пристрастно.

Сред тази почти една трета недоволни от отразяването на протестите избиратели по-голямата част (19%) считат, че медиите изкривяват в полза на протестиращите срещу правителството, а по–малката част (11%) виждат пристрастност в полза на правителството.

Мнозинството български избиратели определят като нормални и в рамките на закона и действията на протестиращите (68%), и действията на полицията (64%). Малко над една пета (22%) намират поведението на протестиращите за агресивно и извън закона. Същата нагласа, но към полицията, имат близо една четвърт (24% от гражданите).

Това са мненията за обичайния ход на ежедневните събития - коренно различни са оценките за нощта на сблъсък около парламента и блокирането на депутати, журналисти и министри вътре. Мнозинство от 65% осъжда действията на протестиращите тогава.

Също мнозинство, но от 53%, осъжда и действията на полицията. Полицията събира 6% повече симпатии за поведението си през въпросната нощ (32%) спрямо протестиращите (26%).

Вероятната причина за това е убедеността на мнозинството избиратели, че виновни за остротата на сблъсъка тогава са провокатори. Огромно мнозинство от 79% са съгласни такива провокатори да бъдат предадени на прокуратурата и да им се повдигнат обвинения.

Фигурата на вътрешния министър Цветлин Йовчев все още не е достатъчно позната (25%) или не предизвиква определено отношение (23%). Сред избирателите с мнение за дейността му малък превес събират позитивните спрямо негативните оценки (28% на 24%).

Редовно участие в протестите декларират 3% от избирателите, които са почти изцяло жители на София. Участие понякога обявяват 10%, а 87% изобщо не участват. Сред активно участващите доминират избирателите с дясно политическо самоопределение, като за тях водеща медия е интернет.

Всеки трети избирател (35%) счита, че протестите са по-скоро платени и обслужват конкретни политически партии и лидери, докато мнозинство от 39% ги намира по-скоро за спонтанни. Нацията е разделена и по въпроса дали протестите са значими и големи или малки и незначими – 43% на 41%.

И обратно – в разбирането си за културата на протеста нацията ни е обединена – мнозинство от 77% са на мнение, че протестиращите трябва да се съобразяват с непротестиращите и да не нарушават техни права.

Протестите през февруари за цената на тока и оставка на правителството на Борисов срещат одобрението и симпатиите на широкото мнозинство от избирателите – 77%. Настоящите протести срещу правителството на Орешарски се ползват с поляризирана обща оценка, като подкрепящите ги са 47%, а на обратното мнение са 41%.

Контрапротестите в защита на настоящото управление набират 31% симпатии. Моментната снимка на масовото съзнание, отразена от настоящия експресен сондаж, показва, че отсъстват бързи и лесни решения, които да бъдат подкрепени от отчетливо мнозинство.

Липсват и ясно очертани алтернативи на политическото статукво. Същевременно протестният потенциал, макар и като участие в национален мащаб да не е значим, като нагласи и настроения за промяна е доминиращ.