В София има около 1700 сгради, които са обявени за паметници на културата. Те трябва да бъдат опазвани във вида, в който са построени. 80% от тях обаче не се поддържат, сочи статистиката на Столичната община.На практика те се преръщат в опасни сгради за живота на жителите и туристите в София, съобщава в. "Монитор".

На метри от пл. „Патриарх Евтимий” се намира една от къщите на премиера на България в периода 1911-1913 г. Иван Евстратиев Гешов. Построена е през 1905-1907 г. от архитекта на двореца в Евксиноград и Министерството на земеделието - Никола Лазаров.

Днес мазилката на сградата е паднала, стъклата на прозорците са изпочупени, на места липсват и черчеветата. В двора между високата половин метър трева се виждат пластмасови бутилки, опаковки от кроасани, дори старо одеяло.

Подобна е съдбата и на къщата, проектирана от архитекта Георги Фингов. Бялата сграда на ул. „Шипка” 38, строена през 1906 г., отдавна е загубила блясъка си. Огромни късове от мазилката липсват, а вандалски надписи „красят” фасадата.

Къщата е била собственост на минния инженер Петко Тодоров и е паметник на културата с местно значение. Последните й собственици преди няколко години са искали да я надстрояват и да има подземни гаражи. Проектът обаче не е реализиран.

Малко по-добро е състоянието на дом и на Никола Гешев, който в периода 1941–1944 г. е ръководител на отделение „А” в дирекцията за борба срещу Българската комунистическа партия. Сградата на бул. „Христо Ботев” е с олющена мазилка и графити.

Единственият проблем на къщата на ръководителя на комунистическата партия Георги Димитров е паднала мазилка. Причината за доброто състояние на сградата, която е паметник на културата с национално значение е, че тя се намира в Политехническия музей.

Повечето от сградите паметници в столицата обаче не се поддържат. Причините за това са няколко.

Една част от наследниците нямат нужните средства за това. Проектите за ремонт трябва да се съгласуват с института за паметниците на културата, а и лицензирани фирми могат да ги ремонтират, а не просто всяка, която се занимава със строителство.

Второ, паметниците на културата са в центъра на София и земята, върху която са, е скъпа. Собствениците умишлено ги оставят да се срутят, казват архитекти. Така ще може да се построи изцяло сграда и наследниците да спечелят. От съществуващ паметник на културата реално те не печелят нищо, обясниха експерти.

Има една възможност обаче Националният институт за паметниците на културата да накара наследниците да изградят наново сградата, обясни арх. Валентина Върбанова от общинското предприятие „Стара София”.

Освен това, ако един паметник на културата е опасна сграда, то глобата за собственика може да стигне до 100 бона.

Такъв случай вече има - за бившата „Захарна фабрика”.

Там загинаха двама роми, които искали да избият чугунените колони и таванът паднал върху главите им. Съдът намали глобата наполовина.