„Може би защото се храня сам на моята възраст, хората от съседните маси започват разговор“, разказва възрастен мъж, редовен посетител на нюйоркските ресторанти. Той живее в студио в Манхатън и всяка вечер излиза на вечеря навън, като винаги поръчва риба. Неговото име е Хари Роузън и той е на 103 г. За него разказва New York Times.

„Питат ме за възрастта ми и аз често казвам, че съм на 90“, казва той. „Ако кажа истинската си възраст, целият разговор се завърта около нея и изглежда, все едно търся внимание, а не е така“.

Г-н Роузън е на 103 г, но не изглежда на повече от 90. Наследник на руски имигранти, той няма дълголетници в семейството си, но въпреки това и след век живот няма сериозни оплаквания и здравословни проблеми.

"Четох във вестника преди много време, че ключът към по-дълъг живот е да се спи по гръб, така че аз винаги правя това", каза г-н Роузън, който често открива, че сметката му е била платена от случайните му сътрапезници. Не че се нуждае от това.

Голяма част от работата му била да ухажва клиенти по време на обяд и вечеря, така че след като се пенсионира преди няколко години поради загуба на слуха, той продължава да облича хубавия си работен костюм всеки следобед, взема чантата си и хваща такси до някой от любимите си ресторанти.

„Не съм вечерял у дома от много години“, казва пенсионерът, който опитал много неща след смъртта на съпругата муЛилиан на 95 години, след 70-годишен брак. Но нищо не му донесло такова удоволствие като вечерята в хубав ресторант.„Това е моята терапия, това крепи духа ми“, казва г-н Роузън, докато отпива от обичайната си чаша шардоне, докато поръчва сьомга със зеленчуци от любимата си маса.

Г-н Роузън е живял достатъчно дълго, за да проследи как Ню Йорк се е пълнил с хубави ресторанти. Наречете го разплата за оскъдните ястия по време на глада в Русия, където израства като малко момче, той помни как семейството му избягали от погромите. По времето, когато бил 11, младият Хари си намира работа като продавач на маринована херинга на улицата. Той работил като момче за доставка за жълти стотинки преди вземането на работа в офиса на фирмата.

Той си спомня, че сделките с големи клиенти като Walt Disney, ABC и Hearst Corporation винаги се сключвали в топ ресторантите. Той вкусва спомените за сделките си, включително с JC Penney за голяма цена и борбата с фалита, след като компютрите превзели индустрията.

Г-н Роузън казва, че би искал да намери редовен спътник за хранене. Наскоро имал шестмесечен флирт с 90-годишна жена, която срещнал в синагогата, но не се получило.

„Все още чакам някого“, казва той и повиква сервитьора, за да си поръча кафе и десерт.