Професията на катаджията е древна като на ловеца. Както праисторическият човек е копал ями, залагал е примки или е дебнел от засада с лък и стрела своята жертва, така пътният полицай се стреми да открие и спре колата на нарушителя.

А да си катаджия в България това е като да си ловец в резерват, богат на дивеч. Годишно у нас има към 1 милион глоби с актове и фишове по Закона за движение по пътищата (ЗДвП) при приблизително 4 милиона активни шофьори и към 4 милиона автомобила с редовна регистрация, пише вестник "Труд".

Част от ченгетата на пътя използват ловната си страст за лични цели. Питат нарушителите: "К'во ше прайм сеа?" и прибират пари от тях. Други действат от обществени подбуди. Тяхното верую гласи, че трябва час по-скоро да отстранят от шосето пияните и агресивните водачи, които заплашват нормалните. Това са истинските катаджии и срещата с тях завършва с акт или фиш, а не с рушвет.

Независимо каква техника навлиза в професията им, какви камери, радари, таблети и дрегери използват, и двата вида катаджии имат своите малки тайни. Ето десет от тях. Преди да ги прочетете, запомнете - карайте внимателно и спазвайте правилата за движение!

1. Патрулът на пътя няма уред, с който да засича превишена скорост.

Ако ви спре някой катаджия и ви каже, че се движите с превишена скорост, веднага го попитайте с какъв уред е констатирал това.

През 2012 г. КАТ свали от въоръжение 430 радара без камери, с които можеха да засичат покрай пътя. На тяхно място униформените получиха над 150 мобилни и 25 стационарни устройства, които снимат колите с превишена скорост и техните номера. На нарушителите се издават електронни фишове, които се пращат по пощата.

Мобилните камери са монтирани в полицейските коли и по заповед на вътрешния министър Цветлин Йовчев всяка областна дирекция на МВР в страната пусна в интернет списък на местата, на които дежурят.

Практиката показва, че са единични случаите, в които катаджиите снимат с мобилната камера някой нарушител, след което се втурват да го догонят и да му съставят акт.

2. Мобилните камери не могат да снимат нощем.

Това го правят само стационарните, които имат светкавици. Правени са опити за заснемане с мобилни радари на добре осветени улици в големите градове, но невинаги се виждат добре нито колата, нито номерът . За мобилните радари, които са над 150, могат да се купят и монтират инфрачервени светкавици, но това най-вероятно ще стане догодина.

3. Радарът не може да засича в тунел.

Независимо дали камерата на КАТ е стационарна или мобилна, дори и да е сложена на близо до изхода на тунел, тя не може да улови правилно обратния сигнал, който се отразява от стените. Предстои в подобни "закрити" участъци КАТ да монтира друг вид камери, които изчисляват средната скорост на движение и снимат само коли, които са минали с по-висока от разрешената скорост.

Такива камери вече работят на магистрала "Люлин" между София и Перник. Използват се и в много страни от Европа. Те засичат скоростта в участъци от 3 до 5-6 км, в които няма отбивки от пътя, паркинги, бензиностанции и други места, на които колата да се отклани.

Първата камера снима всички автомобили, а втората - само тези, за които изчисли, че са минали през участъка с бясна скорост по най-простата формула Скоростта е равна на Пътя, разделена на Времето. (V=S:T).

4. Градското видеонаблюдение не може да снима за скорост.

Системите от камери по улиците в София, Варна и други градове не са радари. По техни клипове не могат да бъдат съставени електронни фишове за скорост.

Издават се само актове за минаване на червен светофар, за влизане в еднопосочна улица, за обратен завой на забранено място и дори за неправилно паркиране. Това обаче зависи от оператора, който следи трафика на екраните в наблюдателния център и види нарушението.

5. Стационарните камери не виждат коли със скорост над 250 км/ч.

Звучи невероятно, но онези, които профучават бясно край радара на шосето, отървават глобата. За да се получи снимката за електронен фиш, за по-малко от секунда камерата наслагва един върху друг 160 кадъра и така изчислява скоростта на автомобила.

При 250 км/ч кадрите падат под 60-70. Така или снимката става мътна, или на нея се вижда само пътят, но не и колата с номера. Преди 2 години стационарен радар на магистрала "Тракия" край Пловдив успя да заснеме "Ауди" с 251 км/ч, но това се смята за изключение.

6. Дрегерът мери алкохола в количество издишан въздух, съдържанието в кръвната проба не е същото.

Когато уредът, който носят катаджиите, ви покаже алкохол над допустимите 0.5 промила, не бързайте нито да се отчайвате, нито да давате подкуп. Текстът в ЗДвП е двусмислен. Там се казва, че наличието на алкохол се установява с медицинско изследване и/или с техническо средство.

Искайте да дадете кръвна проба, иначе законът ще ви преследва само по показанията на дрегера. В много случаи резултатът от теста на кръвта е по-нисък от този на уреда.

Например - ако дрегерът показва 1.3 промила в издишания въздух, кръвната проба може да е 1 промил. Тогава шофьорът не носи наказателна отговорност (до 1 година затвор), а плаща от 500 до 1000 лв. и остава без книжка от 6 до 12 месеца.

7. Уредът за алкотест трябва да е годен и да е собственост на МВР.

Ако полицай иска да ви изпробва с дрегер, той е длъжен да носи документ за уреда, в който пише вида му и кога е минал на технически преглед. През годините са засичани случаи, в които полицаи на пътя пробват водачите или с бракувани устройства, или с такива, които са купени от някоя фирма вносител.

Един уред струва 150 - 200 лв., а такива пари ченгетата си изкарват на едно дежурство от рушвети. Дрегерите, с които сега работи КАТ, имат памет, в която се записва всяка проба.

8. Не всеки полицай има право да пише акт или фиш.

Обърнете внимание на униформата, името, фамилията и длъжността на полицая, който ви е спрял за проверка. Обикновено катаджиите носят светлоотразителни жилетки с бадж. Такива имат и от "Магистрална полиция" - служба, която е различна от "Пътна полиция".

Ако проверяващият е от тези две структури - добре. Но може да се окаже, че на дрехите му има само надпис "Охранителна полиция". Има вероятност също да е жандармерист или граничен полицай. Тогава не е сигурно, че той може да ви напише акт или фиш по ЗДвП. Трябва да е минал на специални курсове.

9. Искайте фиш за нарушения, които се наказват с глоба до 50 лв.

Ако ви хванат в някакъв очевиден грях и сте съгласен за вината си, настоявайте да ви напишат фиш, а не акт. По-удобно е, не се ходи в КАТ, не ви вземат синия шофьорски талон, не ви режат точки, не се чака един месец за наказателно постановление.

Преди това трябва обаче да сте проверили в ЗДвП кои нарушенията се наказват с глоби от 10 до 50 лв., както и наредбата за отнемането на точките. Ако се подготвите добре, може да се окаже, че знаете повече от самия катаджия.

Пример - той твърди, че не може да ви напише фиш за 30 лв. за паркиране върху тротоар, защото за това нарушение се отнемат точки. Да, ама наредбата за точките бе променена през февруари т.г. и нарушението за паркиране отпадна.

10. За зимни гуми няма глоба.

Когато ви проверяват гумите, катаджиите може да пропуснат да споменат, че в закона няма санкция, ако се кара с летни гуми през зимата. И съответно - със зимни гуми през лятото.

Шофьорът може да бъде наказан само когато кара кола с износени или разкъсани гуми. Под износени се разбира това, че протекторът на лятната гума е с минимална дълбочина от 1,6 мм, а на зимната - 4 мм. Глобата е 50 лева.