Експерти твърдят, че е най-добре да се разшири обхвата на Закона за потребителските кредити за суми и до 400 лв., за да се защити интереса на клиентите на бързи кредити. Такова е мнението на Тихомир Тошев, управляващ партньор на една от най-големите компании за кредитно консултиране и председател на Асоциацията на кредитните консултанти, цитиран от БТА.

Проблемът с бързите кредити стана особено актуален през последните месеци. Стотици хора се оплакаха, че трябва да връщат в пъти повече пари, отколкото са взели. Една от фирмите дори си позволила на базата на заявление за кредит, без подписан договор за него, да бъде отпуснат и след това да претендира за лихвите по сумата.

Председателят на Комисията по бюджет и финанси в парламента Йордан Цонев заяви, че се подготвят изменения в закона относно потребителските кредити и кредитните институции. Обмисля се максимална лихва от 60% по тях.

В момента повече от 70 процента от фирмите за бързи кредити предлагат заеми именно до 400 лв., защото подобни суми не попадат под обхвата на Закона за потребителския кредит, според който потребителски кредити са между 400 лв. и 75 000 лв. Ако обхватът на закона бъде разширен - на потребителите на малки кредити ще се даде защитата, която предоставя Закона за потребителския кредит - възможност за разваляне на договора в 14 дневен срок, предсрочно погасяване без наказателна лихва и други, коментира Тошев.

Сигурно би могло да се наложи таван на лихвите по така наречените бързи кредити, но трябва доста усилия да се хвърлят върху това как да изглежда схемата, по която да се определя максимална референтна лихва.

Това коментира подуправителят на БНБ и ръководител на управлението "Банков надзор" Цветан Гунев по повод на темата за бързите кредити и контрола върху тях.

Гунев отново припомни, че финансовите дружества, които предоставят бързи кредити, не са на лицензионен режим към БНБ, а на регистрационен. Целта на надзора върху финансовите институции е те да бъдат достатъчно стабилни, за да не допринасят по косвен начин за влошаване на финансовото състояние на цялата система, уточни Гунев. Дори и да преминат на лицензионен режим дружествата, които раздават бързи кредити, това едва ли ще се отрази на размера на лихвите им, смята той.

Фирмите, които отпускат бързи кредити, се контролират от БНБ, каза пред Нова телевизия Веселин Найденов, завеждащ отдел "Надзор за законност, защита на обществения интерес и правата на гражданите" при Върховната административна прокуратура. На въпрос защо не са го правили досега той отговори, че проверката не е приключила и той не може да бъде категоричен, че БНБ не си е вършила работата.

"По закон БНБ трябва да контролира и проверява дейността на тези фирми", добави експертът. "Ако се приеме, че има неравностойни клаузи, тези договори може да се обявят за нищожни. Ако спорът продължи той може да се отнесе към съда, той трябва да се съобрази с действащия закон", каза Найденов. По думите му договорите заблуждават клиентите, дори имам опасения за по-тежки нарушения.

Бързите кредити са полезен продукт, ако се използва по предназначение - в срок максимум до един месец и е много важно потребителите да си дадат сметка за оскъпяването на сумата и да се запознаят с всички клаузи и условия по договора за бърз кредит, независимо под каква форма е той - заявление, интернет-заявка или друго, категоричен е Тошев.