Европейският парламент прие във вторник бюджета на ЕС за периода 2014-2020 г. , с което се стига до епилога на повече от три години на преговори в рамките на Съюза. Текстът беше приет с голямо мнозинство от 537 гласа от общо 682 членове на ЕП днес - отдясно и социалистите. Той предвижда 908 милиарда евро в плащания и 960 милиарда кредити за поети задължения, съответно 3.7% и 3.5% по-малко от бюджета за периода 2007-2013 г. Зелените и радикалната левица гласуваха против.

„Въпреки безпрецедентното намаляване на бюджета, успяхме да договорим механизъм за по-ефективното използване на средствата. Постигнахме 6 млрд. евро за борба с младежката безработица и 400 млн. евро за иновации, за младежка мобилност и за малкия бизнес, които ще бъдат изплатени предсрочно, през следващите 2 г. Запазихме фонда за най-бедните граждани на Европа. Държим на ревизията през 2016 г., защото дотогава ще стане ясно, че бюджетът може да работи много по-добре", заяви докладчикът Ивайло Калфин.

В бюджета на ЕС за 2014-2020 г. за България са предвидени 14.5 млрд. евро.

България ще получи 14.5 млрд. евро през следващите седем години. Основната новост във финансираните от бюджета политики е, че пари ще се дават срещу резултати, а не просто защото някоя държава е член на ЕС.

Преодоляване на недостига при плащанията

На първо място, Парламентът поиска повтарящият се недостиг при плащанията, който затрудни почти до невъзможност Европейската комисия в изпълнението на нейните правни и финансови задължения през последните години, да бъде отстранен, така че 2014 г., да не започне „на червено“. Държавите членки се споразумяха да се добавят още 3.9 милиарда евро към бюджета за 2013 година.

Правната основа за всички програми на ЕС е приета

На второ място, Парламентът настоя всички правни основания за различните програми на ЕС да бъдат финализирани с процедура за съвместно вземане на решения от Съвета и Парламента. Това се реализира, и в резултат много програми ще бъдат гласувани още на тази пленарна сесия.

Група на високо равнище за собствени ресурси

На трето място, ЕП настоя за създаването на работна група за „собствени ресурси“ на най-високо равнище, която да работи по реформирането на приходната част на бюджета на ЕС, тъй като сегашната система, с всички изключения, отстъпки, различни източници на финансиране и зависимости от националните бюджети, се е превърнала в нещо почти необяснимо. Държавите членки се договориха за създаването на тази група, която ще започне работа скоро.

Оптимално използване на всяко евро

Със споразумението от юни 2013 г., Парламентът обезпечи ключови приоритети, определени в неговия мандат за преговори. Сред тях беше постигането на пълна гъвкавост, за движение на неплатените средства (бюджетни кредити за плащания) между различни години и висока степен на гъвкавост по отношение на поетите бюджетни ангажименти, както между годините, така и между категориите разходи. Тази гъвкавост е необходима, за да се гарантира, че всяко евро от бюджета на ЕС ще бъде използвано там, където е най-необходимо, особено сега, когато годишните бюджети ще бъдат намалени.

Средносрочно преразглеждане

Друго ключово постижение за Парламента е постигането на „клаузата за преразглеждане“, според която Европейската комисия трябва да представи преглед на изпълнението на дългосрочния бюджет на ЕС (Многогодишната финансова рамка — МФР) през 2016 г., при пълно отчитане на икономическите обстоятелства към този момент. Специално внимание ще бъде отделено на синхронизирането на периода на действие на МФР — в момента с продължителност от седем години — с петгодишния политически цикъл на институциите на ЕС. Прегледът ще бъде придружен от законодателно предложение за преразглеждане.