Изминаващата 2013 г. донесе нов глава на Римокатолическата църква и историческо споразумение по ядрената програма на Иран, беше белязана от антиправителствени протести в Турция и Украйна и от шпионски скандал, заради който името на Едуард Сноудън стана едно от най-често споменаваните в световните медии.

На 11 февруари папа Бенедикт XVI изненадващо обяви решението да напусне поста си, изтъквайки като официална причина напредналата си възраст и влошеното си здраве. Някои италиански медии обаче заподозряха, че истинският мотив за оттеглянето му са разразилите се секс скандали и разкритията за корупция във Ватикана.

Така на 28 февруари Бенедикт XVI официално стана първият глава на Римокатолическата църква от Средновековието насам, който слезе доброволно от престола. На 12 март 115 кардинали се събраха на конклав във Ватикана, за да изберат нов глава на Римокатолическата църква, а погледите на всички миряни бяха насочени към комина над Сикстинската капела, чийто бял дим щеше да възвести, че има нов Свети отец.

Очакваната от всички католици по света фраза Habemus Papam (Имаме папа) беше произнесена от кардинал Жан Луи Торан във втория ден на конклава. Кардиналите избраха за първи път йезуит за папа – 76-годишният аржентинец Хорхе Берголио, който прие името Франциск в чест на Свети Франциск от Асизи, станал символ на мира, аскетизма и службата в полза на бедните.

Веднага след избирането си 266-ят папа в историята на Римокатолическата църква, който стана лидер на 1.2 милиарда католици по света, призова събралото се множество на площад Свети Петър да поеме по пътя на братството и любовта, припомня БГНЕС.

В едни от първите си изявления новият папа поиска църква за бедните, призова за диалог с исляма и без да губи много време се зае да възстановява поизгубеното доверие на вярващите в църквата.

Само месец след като зае престола, папа Франциск обяви намерението си да реформира ръководството на Римокатолическата църква, а през юни създаде специална комисия, която да направи ревизия на Ватиканската банка.

В едно от най-дръзките си изказвания той заяви, че жените трябва да имат по-голяма роля в църквата, не като свещеници, а за ужас на хомофобите произнесе думата гей и запита: "какво от това?".

Само за няколко месеца новият папа привлече над 10 милиона последователи в Twitter и се радва на голяма популярност сред католиците по света заради демонстрираната още при встъпването си в длъжност скромност и внимание към проблема с бедността. В края на годината авторитетното списание "Тайм" го обяви за личност на 2013 г.

На 19 април премиерите на Сърбия и Косово подписаха в Брюксел споразумение за нормализиране на отношенията. Това се случи на десетия кръг от преговорите, осъществявани с посредничеството на ЕС.

Споразумението предоставя широка автономия на косовските сърби, а спорната точка 14, отнасяща се за членството на Косово в международни организации, беше преформулирана на "неблокиране на Сърбия и Косово в процеса на европейската им интеграция". Инцидентите по време на местните избори в Косово през ноември обаче показаха колко трудно ще бъде прилагането на брюкселското споразумение на място.

Насилието от страна на желаещи бойкот на изборите доведе до техния провал в три общини с преобладаващо сръбско население в Северно Косово, в които се наложи прегласуване.

След втория тур на местните избори на 1 декември лидерът на Сръбска листа Кръстимир Пантич стана кмет на северната част на Косовска Митровица и обяви, че ще работи за запазването на Косово като част от Сърбия.

Неговото изказване породи опасения, че изборите ще изолират още повече сръбското малцинство от албанското мнозинство. Споразумението с Косово отвори вратата на Сърбия за започване на преговори за присъединяване към ЕС и на 20 декември председателят на Европейския съвет Херман Ван Ромпой потвърди, че тяхното начало ще бъде поставено на 21 януари догодина.

Турция преживя безпрецедентни антиправителствени протести, които приковаха вниманието на световните медии, които ги нарекоха "лятото на свободата".

Те започнаха на 28 май в Истанбул като протест срещу плановете на ислямисткото правителство за застрояване на централния парк Гези, но бързо се разпространиха в цялата страна и станаха израз на дълго трупаното недоволство на турците от авторитарното управление на премиера Реджеп Тайип Ердоган и налагането на ислямските норми на живот върху цялото общество.

Общо шестима души загинаха, а над 8000 бяха ранени при протестите, за които управляващите се оказаха напълно неподготвени. След като не успя да смаже демонстрациите на площад Таксим, правителството изтегли полицията, а Ердоган призна, че употребата на сила е била прекомерна и ще има разследване.

През юли протестите постепенно утихнаха, след като истанбулски съд спря временно проекта за преустройство на парка Гези и след като премиерът обеща да бъде произведен референдум сред жителите на Истанбул за неговата съдба.

В края на годината обаче правителството на Ердоган отново преживява сътресение, този път заради безпрецедентен в 11-годишното му управление корупционен скандал. При мащабно разследване, насочено срещу приближени на премиера, бяха арестувани 52 души, включително синовете на трима министри.

В резултат на това голям брой висши полицейски служители бяха отстранени от постовете им, включително началникът на истанбулската полиция Хюсеин Чапкън. Скандалът, който беше наречен от Ердоган "мръсна операция", целяща да подкопае управлението му, избухва само три месеца преди местните избори през март.

Мнозина смятат, че те ще бъдат тест за управлението на премиера и ще покажат дали има шансове да осъществи амбицията си да влезе в президентството след изборите през август.

Грандиозен шпионски скандал гръмна през юни и продължи да бушува до края на годината заради поднасяните на порции разкрития на 29-годишния бивш сътрудник на американското разузнаване Едуард Сноудън.

Първоначално той съобщи, че Агенцията за национална сигурност на САЩ следяла телефонните и интернет комуникациите на най-малко девет от най-големите интернет компании в света, сред които Google, Facebook, Skype и YouTube.

Преди да хвърли бомбата, младежът предвидливо беше напуснал САЩ и се беше установил в луксозен хотел в Хонконг, но американски конгресмени призоваха той да бъде екстрадиран и съден за разкриване на строго секретна информация.

Той все пак успя да надхитри американските власти и в края на юни се добра до летище Шереметиево в Москва, но беше принуден да остане в транзитната му зона близо месец. През това време Сноудън поиска официално политическо убежище в Русия, а руският президент Владимир Путин обеща, че няма да го предаде на САЩ.

Така руско-американските отношения, охладнели още преди това заради различните позиции на двете страни по конфликта в Сирия и критиките на американците заради нарушаването на човешките права в Русия, достигнаха точката на замръзване и в началото на август американският президент Барак Обама дори отмени личната си среща с Путин в Москва преди срещата на върха на Г-20 в Санкт Петербург.

В същото време шпионският скандал придобиваше все по-мащабни измерения, подклаждан от разкритията на Сноудън. През юни той съобщи, че американски шпиони в Лондон са подслушвали секретните комуникации на руския президент Дмитрий Медведев при посещението му в британската столица за срещата на върха на Г-20 през 2009 г.

А по-късно разкри, че АНС наблюдавала милиони телефонни и интернет комуникации в Германия, Франция, Испания, следяла високопоставени функционери на ЕС, ООН, Световната банка, МВФ и телефонните разговори на поне 35 световни лидери, включително на германския канцлер Ангела Меркел, предизвиквайки напрежение в отношенията със страни, смятани за стратегически партньори на САЩ.

За да успокои положението, Обама разпореди щателна проверка на дейността на американските разузнавателни служби в чужбина, а назначена от Белия дом експертна комисия препоръча ограничаване на електронното следене.

Въпреки противоречивите оценки за дейността на Сноудън, смятан за герой от едни и за предател от други, безспорен е фактът, че неговото име беше едно от най-споменаваните в медиите тази година. Това бе оценено и от авторитетното списание "Тайм", което го постави на второ място в класацията си за личност на 2013 г.

В Египет първият демократично избран президент ислямистът Мохамед Морси се стремеше повече да заздрави хватката на "Мюсюлманските братя" върху властта, отколкото да управлява, с което си спечели недоволството на голяма част от населението.

То ескалира на 30 юни, когато при сблъсъци между негови привърженици и противници загинаха 16 души. След като на 1 юли армията даде 48-часов ултиматум на партиите в страната да разрешат политическата криза, на 3 юли военните свалиха Морси от власт и назначиха председателя на Конституционния съвет Адли Мансур за временно изпълняващ длъжността президент.

Сваленият държавен глава беше задържан, а отстраняването му от власт бе последвано от кървави сблъсъци между негови привърженици и противници и от масови арести на лидери и членове на "Мюсюлманските братя", от които произхожда и самият Морси.

На 9 юли Мансур назначи бившия финансов министър Хазем ел Беблауи за премиер на преходното правителство, в което ислямистите отказаха да участват. В края на юли напрежението отново се повиши, след като на сваления президент бяха предявени официални обвинения, включително за заговор с палестинската групировка ХАМАС, отвличания, убийства.

Последваха нови кървави сблъсъци между привърженици и опоненти на Морси, при които загинаха десетки хора. Междувременно лидерът на "Мюсюлманските братя" бе арестуван, а египетски съд забрани дейността на движението на територията на страната и нареди конфискуването на имуществото му.

През 2014 г. египтяните ще бъдат призовани да изберат нови лидери, тъй като за февруари са планирани парламентарни избори, а в началото на лятото ще се състоят президентски.

През лятото светът беше на ръба на голям конфликт, след като на 21 август сирийските бунтовници заявиха, че силите на режима на Башар Асад са извършили нападение с химическо оръжие в околностите на Дамаск, при което по техни данни са загинали 1300 души.

САЩ и ЕС призоваха за незабавно разследване. Първоначално Асад отказа да позволи на инспектори на ООН да разследват дали е била извършена химическа атака. В отговор САЩ, подкрепени от Великобритания и Франция, започнаха да засилват военното си присъствие в Средиземно море с оглед нанасянето на въздушни удари срещу Сирия.

И когато всички смятаха, че военните действия са само въпрос на време, британският парламент изненадващо отхвърли резолюция на правителството в подкрепа на намеса в Сирия. В същото време режимът на Асад подписа споразумение с ООН, с което разреши на инспектори на световната организация да извършат разследване на мястото на предполагаемата химическа атака.

На 16 септември инспекторите на ООН потвърдиха категорично употребата на химически оръжия в Сирия. Тяхната проверка установи, че при атаката край Дамаск е бил използван газ зарин. САЩ, Великобритания и Франция побързаха да обвинят за нападението режима на Асад, което той категорично отрече.

За мисията си в Сирия Организацията за забрана на химическите оръжия беше удостоена с Нобелова награда за мир.

В началото на септември, изправен пред разделението на Конгреса относно евентуален военен удар срещу Сирия, Обама предложи на Асад да постави химическите оръжия на страната си под международен контрол като възможен изход от кризата.

Предложението му беше подкрепено и от Русия. Под натиска на Москва предложението бе прието от режима на Асад, а окончателната договорка между САЩ и Русия бе постигната на тридневна среща в Женева между американския държавен секретар Джон Кери и руския му колега Сергей Лавров.

Унищожаването на сирийския химически арсенал започна в началото на октомври, а планът на Организацията за забрана на химическите оръжия предвижда най-опасните оръжия да бъдат унищожени на борда на американски кораб.

Догодина вниманието на всички ще бъде насочено към мирната конференция Женева-2, планирана за 22 януари, на която на масата на преговорите се очаква да седнат представители на режима и на опозицията.

Членове на режима обаче предупредиха, че няма да отидат в швейцарския град, за да предадат властта. През 2014 г. в страната ще се проведат и президентски избори, но засега Асад не е обявил категорично дали ще участва в тях.

След близо тригодишно прекъсване Израел и палестинците подновиха преките си мирни преговори под егидата на САЩ във Вашингтон. През 2010 г. те бяха замразени заради продължаващото заселване на евреи на Западния бряг и в Източен Йерусалим.

Мнозина анализатори обаче са на мнение, че шансовете за постигане на мирно споразумение сега са по-малки, отколкото през 2008 г. Една от причините за това е обявеното намерение от страна на Израел да не се отказва от строежа на над 3000 нови еврейски жилища в окупираните територии.

Ангела Меркел остава канцлер на Германия за трети пореден мандат. Нейната консервативна партия Християндемократичен съюз спечели изборите на 22 септември, без да постигне абсолютно мнозинство. Това принуди канцлерката да води преговори с лявоцентристката Германска социалдемократическа партия и със Зелените, тъй като коалиционният й партньор от предишното правителство, Свободните демократи, останаха извън парламента.

След дълги и трудни преговори, в които бе прието предложението на ГСДП за въвеждането от 2015 г. на минимална работна заплата от 8.50 евро на час и за намаляване на пенсионната възраст и бе удовлетворено желанието на ХДС/ХСС да не се увеличават данъците, в края на ноември Меркел обяви широка коалиция със социалдемократите.

В първата си реч в Бундестага след като положи клетва като канцлер тя обяви, че европейските политики ще бъдат едни от най-важните въпроси, с които ще се занимава Германия в следващите четири години и поиска промени в договорите на ЕС.

В началото на годината американската икономика се задържа едва-едва зад ръба на т. нар. фискална скала – изтичането през 2013 г. на данъчни облекчения, въведени от администрацията на Джордж Буш и планирано съкращаване на разходите.

Това стана в последния момент, след като Конгресът одобри компромисно споразумение, предвиждащо удължаване на въведените през 2001 г. данъчни облекчения и запазване на социалните помощи за 2 милиона безработни.

Сътресенията обаче не свършиха дотук. На 1 октомври САЩ влязоха в новата финансова година без бюджет, тъй като републиканците отказаха да приемат здравната реформа на Обама, предвиждаща задължително медицинско застраховане за всички граждани от 1 януари догодина.

Бюджетната криза парализира федералните ведомства, а над 700 000 държавни служители бяха пуснати в неплатен отпуск. Междувременно на 17 октомври САЩ трябваше да достигнат тавана на дълга си от 16.7 трилиона долара.

Именно в този ден, буквално минути преди САЩ да се озоват в състояние на технически фалит, Конгресът гласува законопроекта за повишаване на тавана на държавния дълг (средствата ще стигнат до 7 февруари) и финансиране на федералните институции до 15 януари.

Създадена бе и специална комисия за дългосрочно разрешаване на бюджетните проблеми на САЩ. Спирането на дейността на федералните служби за 16 дни през октомври струва 24 милиарда долара на американската икономика, изчисли рейтинговата агенция Standart and Poor`s.

Този месец преговарящите от името на републиканците и демократите в конгреса обявиха, че са постигнали компромис, който, ако бъде приет, ще предотврати нова парализа на федералната администрация.

В края на ноември след близо четиридневни преговори в Женева Иран и държавите от групата 5+1 постигнаха историческо споразумение по ядрената програма на Техеран, валидно за шест месеца. То предвижда ислямската република да получи право да обогатява уран само до 5%, а запасите от суровини над тези нива и съоръженията за обогатяване над договорената граница ще бъдат унищожени.

В замяна на това шестте световни сили поеха ангажимент да смекчат санкциите върху търговията със злато, петрол и автомобили. Споразумението бе посрещнато със задоволство от ЕС и САЩ, но бе остро критикувано от израелския премиер Бенямин Нетаняху, който го нарече историческа грешка.

Украйна бе обхваната от масови протести в края на годината, след като президентът Виктор Янукович отказа да подпише подготвяното от години Споразумение за асоцииране с ЕС и обърна поглед към Москва на фона на острата икономическа криза в страната.

Последвалите многохилядни протести в украинската столица, които прераснаха в сблъсъци с полицията, принудиха Янукович да прояви известна отстъпчивост и на среща с тримата си предшественици на президентския пост той обяви, че може да подпише споразумението с ЕС още през март догодина.

В същото време той изтъкна, че търговските отношения с Русия нямат алтернатива. Като потвърждение на това при посещението си в Москва в средата на декември украинският президент се договори с руския си колега Владимир Путин Русия да инвестира 15 милиарда долара в украински държавни облигации и да намали цената на доставяния на Киев руски газ.

Двамата обаче не обсъдиха присъединяването на Украйна към ръководения от Москва Митнически съюз, както се опасяваше украинската опозиция.

В края на годината руският президент Владимир Путин помилва трима свои политически опоненти. Бившият олигарх Михаил Ходорковски беше освободен от затвора на 20 декември, а три дни по-късно Мария Альохина и Надежда Толоконникова от пънк групата Пуси Райът също напуснаха затворническия си лагер.

Анализаторите видяха в решението на руския президент опит да подобри имиджа на Русия преди Олимпийските игри в Сочи. Веднага след освобождаването си от затвора Ходорковски замина за Берлин и обяви, че няма намерение да се завръща в родината си, но ще работи за освобождаването на останалите политически затворници в Русия.

На 5 декември светът се раздели завинаги с героя в борбата с апартейда Нелсън Мандела. Той почина на 95-годишна възраст в Йоханесбург, а церемонията в негова памет на стадиона в Совето събра голяма част от световните лидери. Тя ще се запомни и с историческото ръкостискане между американския президент Барак Обама и кубинския му колега Раул Кастро, в което Хавана видя надежда за нова ера в отношенията между двете страни.

На 8 април на 87-годишна възраст почина Желязната лейди Маргарет Тачър. Бившата британска премиерка страдаше от болестта на Алцхаймер, а в последните години претърпя и няколко инсулта. Първата и единствена засега жена премиер в историята на Великобритания ще остане в историята с болезнените реформи и тоталната приватизация за намаляване ролята на държавата и синдикатите в икономиката.

На 5 март Венецуела загуби дългогодишния си лидер Уго Чавес, който не успя да се пребори с рака. Чавес претърпя четири операции за две години и дори не успя да положи клетва за новия си президентски мандат. Неговото място беше заето от вицепрезидента му Николас Мадуро.