"Код червено" за опасност от изкупуване на българските земи от чужденци беше обявен в края на миналата година. Причината за тревогата беше отпадането на забраната за закупуване на ниви от чужди граждани от началото на 2014 г.

Повече от 2 месеца по-късно обаче стана ясно, че опасенията, че богати чужденци ще изкупят земята ни, са били също като алармата, че българи и румънци ще окупират работните места във Великобритания. Нито едната, нито другата прогноза се сбъднаха.

Въпреки това парламентът се зае да изготви допълнителни правила, които да гарантират, че чужденците няма да изкупят нивите ни, припомня вестник "Стандарт". Основното условие, което поставя проектът, внесен от шефа на парламентарната комисия по земеделие Светла Бъчварова, е за 3-годишна уседналост на лицата или фирмите, които искат да купуват наши ниви.

Целта е по този начин да се подсигурим, че евентуалните нови собственици няма да злоупотребят със земята или да я изкупят със спекулативни цели

"Ние, като Асоциация на земеделските производители, можем само да приветстваме една такава стъпка, но смятам, че тя няма да повлияе пряко върху пазара на земя или да насочи цените в една или друга посока" - това коментира шефът на браншовата организация Венцислав Върбанов.

Според него чужденците, които са искали да купят земи, вече са си купили, защото реално те и досега можеха да взимат ниви като регистрират юридически лица в страната. Тезата му се потвърждава и от хората, които са активни на пазара на ниви от началото на годината.

"Доколкото знам, това са основно български физически и юридически лица", обяснява Върбанов. Така и другата прогноза - че след отпадането на забраната за закупуване на земя от чужденци, ще се вдигнат цените на нивите, също не се оправдава.

"Дори се наблюдава лек спад на нивата, на които се купуват ниви", коментира Върбанов. Основната причина за поевтиняването е несъразмерността между търсене и предлагане. Оказва се, че в момента се продават много повече ниви, отколкото са купувачите за тях.

Не може да се очаква поскъпване, докато частните съдия-изпълнители са буквално заринати със земи, които трябва да бъдат продадени заради дългове на собствениците им. "Това обаче не са земеделски производители, а основно хора, които залагат парцелите за обезпечаване на кредити, взети за други цели или друг вид бизнес", обясни Върбанов.

Независимо какви са продавачите обаче, огромното количество парцели, обявени за продан, водят до намаление на цените на земите, като реалните сделки се сключват на нива от около 300 - 350 лв., разказват брокери на имоти.

Ниските цени на земеделската продукция са друг фактор, който тежи върху цените и не позволява поскъпването на нивите. Евтиното зърно, плодове и зеленчуци при увеличаващи се разходи за производството им правят притежаването на земеделски земи скъпо удоволствие, разказват фермерите.

Статистиката на земеделското министерство пък показва, че броят на хората, които се занимават с тази дейност, започва да намалява. С тях намаляват и потенциалните купувачи на ниви, което допълнително се очаква да натисне надолу цените на земите, обясняват брокери на имоти.