Топ дипломати от Украйна, Русия, САЩ и ЕС ще проведат среща в Женева днес в опит за успокояване на една от най-тежките кризи в Европа в последните десетилетия.

Но на фона на нарастването на напрежението до опасни нива в Украйна, застрашена от разцепване между рускоговорещите източни области и ориентираните към ЕС западни области, доколко далеч е готова да стигне Русия в упражняването на контрол върху страната и какви са възможностите на западните страни и на Киев да предотвратят това?

Русия: Самотна сила с мисия

Проруски въоръжени мъже завзеха кметства и полицейски участъци в близо десет града в Югоизточна Украйна - акт, който прилича много на случилото се в Крим преди анексирането му от Москва, посочва БГНЕС.

Русия категорично отрича всякакви връзки с активистите, но Киев не смята така и обвинява Москва, че иска да дестабилизира страната, за да докаже, че правителството е загубило контрол.

"Има голяма вероятност положението да излезе извън контрол, това е много опасна игра, която те играят", казва Джон Лоу, експерт по Русия в лондонския институт Чатъм хаус. "Увеличавайки залозите, Русия иска да отведе САЩ и ЕС на масата за преговори и да ги убеди, че само тя има реалистично решение на тези проблем.

е имат много повече лостове, отколкото ЕС и САЩ, за да повлияят на Украйна. Те са много силно загрижени за бъдещето на Украйна..., докато в европейските столици много хора едва сега разбират, че Украйна е много голяма страна, която в момента е много нестабилна", казва Лоу.

Но макар мнозина да се опасяват, че сега Русия иска да анексира големи области в югоизточната част на Украйна, както направи с Крим, Ан дьо Тенги, изследователка в парижкия университет за политически науки, казва, че Москва не се нуждае от това. "Путин иска сервилна Украйна", казва тя в интервю за вестник "Либерасион".

Западът: Под натиск да направи повече

ЕС и САЩ наложиха санкции на ключови руски и украински официални лица и бизнес лидери, включително членове от вътрешното обкръжение на руския президент Владимир Путин, като замразиха активите им и наложиха забрана за издаване на визи. Вчера външните министри на ЕС се договориха да разширят списъка на санкционираните лица.

Анди Хъндър от лондонския Украински институт казва, че Западът може да наложи и по-широки "санкции в ирански стил", насочени към конкретни икономически сектори.

"Владимир Путин се страхува повече от западните банки, отколкото от западните танкове. Има много руски пари на места като Лондон и със санкции, насочени срещу приближени до него хора, той ще разбере, че трябва да направи нещо", казва Хъндър.

Но Лоу твърди, че има граници на възможните действия, "особено ако ЕС не иска собствените му компании да пострадат от ответна реакция на Русия".

"Очаквам да видя някои фактически ограничения върху руски компании, желаещи да инвестират на европейските пазари, очаквам вероятно повече разследване на поведението на руските компании на европейския пазар", допълва Лоу.

Той посочва дългогодишен голямо антитръстово дело, което ЕС заведе срещу руския газов гигант Газпром като пример за това какво би могло да се направи. Но според анализаторите най-решителната стъпка е дълготрайно решение на ЕС да внася 25%-те процента енергийни доставки, които в момента получава от Русия, от другаде.

Киев: В неизгодно положение

Междувременно новото правителство в Киев не можа да възвърне контрола си върху страната. То се колебае да използва сила и до момента "пълномащабната антитерористична операция" за изтласкване на окупаторите на държавни сгради не е материализирана.

Правителството е подложено на нарастващ натиск от поддръжниците си да действа по-решително, но руският външен министър Сергей Лавров предупреди днес да не го прави.

"Не може да изпратите танкове и в същото време да водите преговори и използването на сила ще саботира предоставената възможност от четиристранните преговори в Женева", заяви той.

Но не всички украинци в югоизточната част на страната подкрепят големия си съсед и както казва Тенги, "руските лидери подценяват способността на украинците за съпротива".