Все повече стават специалистите, които предупреждават, ако не за крах на световните борсови индекси, то поне за лоша доходност за инвеститорите и то за един по-дългосрочен период.

Практиката сочи, че инвестирането на борсата носи по-добри резултати от останалите инвестиционни алтернативи (имоти, депозити и инструменти с фиксиран доход) но при достатъчно дълъг инвестиционен хоризонт (поне от практиката на международните пазари).

Инвеститори с богат опит на чуждите фондови пазари би отговорил, че годишно може да се очаква доходност от инвестиции на финансовите пазари от 10% или повече. Проучване за периода 1926-2001 година сочи, че средната възвръщаемост от инвестиции в акции възлиза на 10.2%, според изследване на Джеръми Сийгъл, за представянето на щатския пазар.

Някои пазарни песимисти, които са с негативни очаквания за развитието на финансовите пазари от тук нататък обосновават своите очаквания с фактори като спиране на стимулите от Фед и начало на цикъл на повишение на лихвите; очаквано забавяне в ръста на печалбите в световен мащаб; прекомерно високи финансови оценки за компаниите по света.

В случай че тези очаквания се оправдаят, специалистите препоръчват няколко съвета за инвестиции на финансовите пазари с намаляване на доходността от инвестиции във финансови инструменти.

На първо място специалистите препоръчват на инвеститорите да спестяват повече.

В случай че пазарната доходност е 10% годишно, това би превърнало портфейл от 10 000 долара в 108 347 долара след 25 години, но малко понижение в доходността води до значително намаляване на тази сума. Така например, ако тя е 8% портфейлът след 25 години би възлязъл на 68 485 долара, а при 5% годишно едва 33 684 долара.

Вторият съвет към инвеститорите е да обръщат по-голямо внимание на своите разходи.

На фона на липсата на възможност от тяхна страна да въздействат на движението на фондовите пазари, разходите, свързани с инвестициите, могат да се контролират в по-голяма степен.

Така например, ако в средносрочен аспект очаквате по-слабо представяне на пазара, инвестирането в хедж-фондове може и да не е най-уместният вариант. Някои от тях събират годишна такса за управление в размер на 1.5% от инвестираната сума, както и 20% от реализираната доходност.

В случай че фондът не превиши значително пазарната доходност, както и при положение, че последната се понижи, инвеститорите могат да "хвърлят пари на вятъра за комисионни на фондовете".

Това също така важи с пълна сила и при избора на онлайн брокер, ако инвеститорите търгуват за собствена сметка. Брокерите предлагат различни условия и събират различни такси, като някои от тях са "по-изгодни" при относително пасивна инвестиционна стратегия, а други при по-активна.

Стойността на комисионите за търговия не е за пренебрегване в случаи на забавяне на доходността на световните финансови пазари, като при сключването на голям брой сделки сумата за такси и комисиони може да достигне и значителен процент от портфейлите на инвеститорите.

Много често може да се окаже, че инвестирането във фондове, базирани върху индекси, които се отличават с ниско ниво на транзакционните разходи може да се окаже и по-добра стратегия при забавяне на финансовите пазари.

На следващо място инвеститорите се съветват да се търсят акции на подценени компании, но такива с потенциал за изпреварващ този на пазара ръст.

При забавяне на доходността от световните фондови пазари е добре инвеститорите да поглеждат и към акции, изплащащи дивидент. Доходността от инвестирането в акции идва по две направления - от дивиденти и от капиталов ръст. При положително развитие на световните финансови пазари капиталовият ръст е в центъра на инвеститорското внимание, но с тяхното забавяне акцентът постепенно се измества към дивидентно ориентирани акции.

Добрата новина тук е че компаниите значително повишават изплащания от тях дивидент през последните години, особено след приключването на финансовата криза от 2008-ма година.

Следващ съвет към инвеститорите е в случай че се отегчат от слабото представяне на доходността си да избягват да се впускат в твърде рискови инвестиции със "значителни перспективи за ръст" според тях. Това може да им изиграе лоша шега и доведе до значителни загуби, неутрализиращи и малката доходност, постигната с толкова усилия при лошо развитие на финансовите пазари.

Примери за това в историята има много, като на фона на доброто представяне на развиващите се пазари през последните няколко години, инвеститорите могат и да са забравили, че фондовете на развиващите се пазари загубиха близо 40% от стойността си от май до август 1998 година.

Добре е инвеститорите да повишават кешовите си позиции, като често кешът е най-доброто решение при очакване за спад на пазара.

Към портфейлите си инвеститорите могат да добавят имената на защитни компании, както и на суровини доказали, че са добри хеджиращи инструменти в периоди на криза, както и някои подобни валути.