При няколко почивни дни и заделени пари от бюджета никой не отказва да попътува за малко. Има хора, които спестяват с години за екзотична почивка в Африка, Малдивите, Бора Бора, Канарските острови или Бахамите, и други, които нямат нищо против близките и по-евтини дестинации, стига да се разнообразят за малко.

В България има много красиви места, но е факт, че не бихте се качили на вертолет, за да ги разглеждате. За сметка на това на границата между Замбия и Зимбабве е атракция полетът над водопада Виктория.

Важно е да се съобразяваме и с културните и законови различия в различните държави, когато пътешестваме. Когато тръгнете към Малайзия например, е хубаво да знаете, че там не може да се обличате в жълто, а в Сингапур - да дъвчете дъвка.

Изглежда нелепо, но в град като Амстердам, в който необезпокоявано може да пушите канабис, е забранено да запалите най-обикновена цигара с тютюн, пише вестник "24 часа".

Всички тези неща нямат значение, ако седите кротко в леглото пред телевизора вкъщи. Ето обаче 9 други, които ще направите зад граница, но не и у нас.

Изхвърляме отпадъците си на точното място

Все още не сме изкоренили вредния навик да захвърляме боклуците си където ни падне, но е факт, че в последните години това не е масово явление. Интересното е, че тези, които използват контейнерите за смет и събират изпражненията на любимците си, не го правят, защото нарушават някакъв регламент, а заради доброто възпитание и съвестта си.

Те се държат по същия начин, когато идат на екскурзия зад граница. Онези другите обаче, които не са научени от малки къде да си сложат опаковката от вафлата, след като я изядат, се променят коренно, когато са в чужда страна. Не защото стават по-европейци, а от страх, че няма да могат да си платят глобата.

Такава със сигурност ще има в една добре организирана страна, защото там дори съвестният съсед ще те издаде в общината за престъплението. В Индонезия например ти вземат близо 45 щатски долара, ако хвърлиш боклук на улицата. В щата Илинойс, САЩ, и Виктория в Австралия да оставиш отпадък на нерегламентирано място, е криминализирано.

Не нарушаваме пешеходните правила

Преди година мой приятел пресякъл бул. “Дондуков” на 20 метра от пешеходната пътека. Когато стигнал на отсрещния тротоар, го чакал полицай. Написал му акт и му взел 50 лв. за авантюризма.

Преди време видях как възрастен мъж минава по диагонал през бул. “Цариградско шосе” в една от най-натоварените му части на Орлов мост, където има няколко подлеза. Около него фучаха коли със заплашителна скорост, но той успя да стигне невредим до крайната точка. Вероятно, ако имаше по-често глоби, такива случаи нямаше да бъдат ежедневие.

В добре развитите страни, като Сингапур и Германия например, няма да успеете да направите и две крачки, преди дружелюбен господин в униформа да ви спре и вземе прилична глоба дори по тамошните стандарти. И тя определено няма да е в размерите на 50 лв.

Плащаме си за возене в градския транспорт

Броят на нередовни пътници в градския ни транспорт е внушителен. Още по-внушително е отношението на служителите за контрол по градския транспорт. Те заплашват, викат и обиждат. Пускат безнаказано определени хора, но с други са готови да се сбият, докато не получат заветните 20 лв. глоба за нередовност.

Не липсват и случаи, в които вземат “колкото пари имаш”, ако те не са достатъчни, за да платиш акта си. Тях, разбира се, няма как да обосноват и затова сумата спокойно би могла да влезе в графа “рушвети”. Вероятно има такива, които вършат работата си професионално, без да се държат грубо, но те са като в шегата за някои автобусни линии - всички са чували за тях, но никой никога не ги е виждал.

И докато у нас не се обръща внимание нито на нередовните пътници, нито на нелюбезните контролиращи органи, то със сигурност в чужбина сериозно бихте си изпатили от тях. В Полша например удоволствието да пътуваш в автобуса с невалидно билетче или да нямаш изобщо такова струва 36 евро. А там определено контролът е доста по-сериозен, отколкото тук, и никой не се интересува дали си местен, или не така, ако ще да си важна особа в родината си.

Опитваме ястия, които у нас не помирисваме

Похапването на съвсем сурова кайма, забъркана с непреминало термична обработка яйце, е усещане за авантюристи у нас. Още повече че тук не минава ден, без да се коментира ветеринарният контрол над месото и млечните продукти, качествата им, препаратите, с които са третирани. Във Франция обаче то е специалитет и се нарича tartare de boeuf.

На малко хора по нашите географски ширини би им хрумнало и да подправят салатата си с буболечки. Ако идете в Тайланд, Лаос и Мексико обаче, насила ще преодолеете ужаса си от буболечки, за да хапнете салата със скакалци или ястие с щурци например. А от Южна Африка няма да ви пуснат да си идете, преди да вкусите някой и друг червей като мезе към бирата.

Като идеш в Рим, прави като римляните

Като идеш в Рим, прави като римляните. Това сякаш е правилото - когато сме гости на някоя държава, наподобяваме навиците на населението . Дори да сме върли противници на сръбската музика, с удоволствие се смесваме с местните на панаир в Сърбия, и то не само заради превъзходната им скара.

Това важи и за противниците на леката дрога. Дори те биха се поблазнили да пробват някоя стока от малките магазинчета за кафе в Холандия. Същото е и с дамите, които пазят фина талия. И най-върлата диета няма да ги спре да се разходят по някоя плаца в Италия със сладолед във вафлена фунийка.

Купваме неща, от които няма нужда

На родна земя купуваме кърпи и чаршафи само когато имаме нужда от такива. За сметка на това в страни като Турция и Индия се нареждаме първи на опашката за текстилни изделия. В някакъв момент новите завивки ще влязат в употреба, но купеното от Япония кимоно едва ли.

В графата за безполезни покупки от чужбина се нареждат и всевъзможните статуетки под формата на айфеловата кула, статуята на свободата или водни топки с катедралата "Св. Стефан" през зимата, които освен това събират и прах. Това се случва и с автентичното мексиканско сомбреро, с което категорично няма да ви хрумне след това да се разхождате свободно по улиците.

Пазаруваме много, защото намаленията са истински

В чужбина намаленията са истински. В САЩ, Австрия и Франция например може да се снабдите с костюм или рокля "Долче и Габана" за 100 долара на разпродажба. Тук също в края на всеки сезон има намаление на цените, но те са едва доловими.

Нерядко се случва в този период определени марки да сложат етикет на дадена дреха с цена, по-висока от предишната, след което да я задраскат и под нея да сложат уж по-ниска. Освен това блуза за 10 лв. обикновено е ушита и е от материя с качество като за толкова. Затова независимо от парите, с които сме заминали, купуваме като невиждали качествените стоки извън граница.

Защото, дори да обърнем съответната валута в нашата, пак излиза по-евтино.

Ставаме по-дружелюбни

Когато някой ви спре на улицата за нещо различно от това да го опътите за посоката, вероятно първо му хвърляте един преценяващ поглед, а след това го отминавате пренебрежително. Това, разбира се, ако другият не е чужденец. С тях сме по-дружелюбни както на родна земя, така и зад граница. Там нямаме нищо против да побъбрим с местните на каквато и да е тема и дори да завържем приятелство със случаен непознат.

Влизаме в храмове на чужди религии

В България има доста джамии. Там влизат най-вече мюсюлмани и чужденци, които са дошли на почивка. Това е така, защото, когато човек живе в града, в който се намира храмът, и не изповядва исляма, не проявява интерес към него.

Когато обаче е на почивка в някоя от мюсюлманските държави, няма как да не посети подобна забележителност. Синагогите и будистките храмове предизвикват същия интерес, още повече че те са по-голяма рядкост в сравнение с джамиите, църквите и катедралите.