От днес в експлоатация е обходният път на град Враца. Проектът „Път I-1 (Е79) от км 0+000 до км 6+816.60“ се съфинансира от Кохезионния фонд на Европейския съюз и националния бюджет чрез Оперативна програма „Транспорт“ 2007-2013 г.

Новият обект откриха председателят на Народното събрание Михаил Миков, министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева и председателят на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ инж. Стефан Чайков.

Общата дължина на участъка е 6.817 км. Инвестицията е за над 14.6 млн. лв. Обходният път е двулентов с габарит 10.5 м. Изграден е един пътен възел с подлез, две четириклонни и едно кръгово кръстовище, железопътен прелез, 17 водостоци и т. н.

Със завършването на обекта се сбъдна 28-годишната мечта за изграждане на обходния път на Враца. Отсечката е изключително важна за областния град, тъй като се повишава пътната безопастост в една от най-натоварените точки по път Е-79 в Северозападна България, а транзитният трафик се изнася извън града, каза председателят на УС на АПИ инж. Стефан Чайков.

Той подчерта, че с пускането на втория мост над р. Дунав при Видин средно на денонощие трафикът по пътния участък е нараснал с близо 40%. Инж. Чайков посочи още, че пътната агенция работи усилено за модернизиране на направлението Видин - Ботевград. Преди дни стартира обществената поръчка за допълнително проектиране и строителство на близо 33 км от пътя Мездра - Ботевград. Прогнозната инвестиция е над 205 млн. лв. без ДДС.

Изпълнител на обходния път на Враца е Обединение „Обход Враца”, в което участват „Трейс Груп Холд” АД, гр. София и „Пи Ес Ай“ АД, гр. Стара Загора. Строителният надзор е осъществен от „Трафик холдинг“ ЕООД. Договорът за строителство е на стойност 14.6 млн. лв. с ДДС, а за надзор – 1.125 млн. лв. с ДДС.

Обектът е по маршрута на общоевропейски транспортен коридор №ІV. Като участък от път Е-79 по него се осъществяват транспортни връзки между три европейски държави – Румъния, България и Гърция.

С пускането в експлоатация на втория мост над р. Дунав при Видин - Калафат се увеличи транзитният трафик в Северозападна България. Направлението се използва като най-къс маршрут между Западна, Централна Европа и Бяло море, а също и като връзка на Европа с Азия.