Физическите лица в КТБ имат депозити за 600 млн. лв, но по-важно е защо четвъртата по големина банка е в това състояние, защо до преди три месеца одитът показваше, че тя може да купи по-малката "Креди агрикол", защо за КТБ никой не е сигнализирал, че има проблеми, ако наистина има, защо до този момент те не са ясно определени с цифри.

Така Менда Стоянова отговори на журналистически въпрос в кулоарите на парламента дали ГЕРБ е "за" или "против" възстановяването в пълния размер на сумите на гражданите в банката или смята, че те трябва да получат гарантирания праг от 100 000 евро, предаде БТА.

От опозицията все още не са решили дали да гласуват специален закон за КТБ, както предлага БНБ.

Категорично на консултациите при президента не достигнахме до общо решение следва ли да се подкрепи този законопроект. Имаше много въпроси, на които нямаше отговор, заяви Стоянова.

Стоянова опроверга твърденията по-рано днес в кулоарите на НС на депутата от левицата Румен Гечев за около 2 млрд лв. бързо ликвидни активи на КТБ, които могат да отидат за погасяване на задълженията към депозантите.

Според доклада на одиторите, на БНБ, ако говорим за активи, в КТБ има 2 млрд.лв. кредити, раздадени на работещи предприятия, които те погасяват и са добре обезпечени, но това не са високо ликвидни активи, разясни бившият председател на бюджетната комисия в 41-то НС.

Тя отбеляза, че ако "предложението на БСП се случи, означава да поискаме от тези предприятия предсрочно да си погасят кредитите и да ги изправим пред икономическа невъзможност да работят". Това не означава обаче, че държавата не трябва да обезщети хората, уточни Менда Стоянова.

По думите й, освен тези 600 млн. лв. на физически лица, в банката има 1.6 млрд лв. необезпечени пари на фирми - български, чужди, държавни, частни, на общини, както и европейски средства. Състоянието трябва да бъде ясно казано и да не се вторачваме в това дали ще се платят сумите над гарантираните 100 000 евро, препоръча тя.

Колежката й Лиляна Павлова добави, че чакат ясна разбивка кой, колко пари има, какви фирми, какви физически лица, както и решението на съда да разкрие банковата тайна около тях.

Второ, посочи тя, фондът за гарантиране на кредите няма достатъчно пари да покрие дори тези суми, които по закон са гарантирани. Затова Павлова призова и Асоциацията на търговските банки да каже дали няма да допълни фонда, тъй като парите в него са от таксите и средствата именно на търговските банки.

Считаме, обобщи Лиляна Павлова, че ако се стигне до изплащане изобщо, то трябва да е без лихвите, натрупани от самото начало на депозитите

Задължително било и да се знае дали това са депозити, дали тези хора са си плащали лихви върху тях, или те "удобно са били превърнати в разплащателни сметки". Преди да получим отговорите, няма как да кажем дали ще подкрепим закон за КТБ, подчерта депутатът.

Дали ще има нов закон или ще се работи според досегашния за банковата несъстоятелност, държавата трябва да извади 2 млрд.лв., за да финансира изплащането на парите на гарантираните вложители. Във всеки един от сценариите държавата трябва да тегли дълг и да гарантира това, уточни Менда Стоянова.