Родните спестители разбраха, че няма нищо сигурно и дори гарантираните депозити могат да им донесат доста стрес.

Когато депозантите си получат средствата от КТБ обратно, те най-вероятно отново ще насочат основната част от тях към банкови депозити (опитвайки се да отгатнат коя е най-сигурната банка), както и към други инвестиционни алтернативи.

За съжаление, инвестициите на БФБ не са особено популярни сред масовите инвеститори, особено предвид на факта, че голяма част от институционалните инвеститори се включиха основно по време на формирания връх и се „опариха лошо“.

Инвестициите в имоти винаги са били много близки до психологията на българите и е много вероятно да привлекат вниманието на спестителите. Освен към инвестиции в недвижими имоти, които са относително по-слабо ликвидни и изискват значителни по размер средства, друга инвестиционна алтернатива са инвестициите в земеделска земя.

Схващането на много от хората в по-напреднала възраст, че „земята никога не поевтинява“ в известна степен бе опровергано от случващото се на пазара през последната година и половина.

Виж още: Пазарът на пазара замря в очакване на промените

След силното поскъпване през последните няколко години, земеделските земи отбелязаха известен спад в цените си през посочения период. Причините са няколко.

На първо място, големите институционални инвеститори продаваха значителни обеми земя през посочения период.

Едните продавачи идваха по направление на офшорните фирми, които от началото на следващата година няма да имат право да са собственици на земя - след законови промени през тази година.

Виж още: Офшорки продават спешно ниви заради нов закон

Другото направление продавачи бе от големите инвестиционни фондове в земя, които „капитализираха“ част от печалбите си, продавайки големи лотове.

Така например Адванс Терафонд е продал земя на стойност 49.38 млн. лв. през 2013 и 69.239 млн. лв. през 2012 година. През тази година продажбите на фонда възлизат на 17.3 милиона лева за първото полугодие. Като добра тенденция се оформя забавящият се темп на продажби на земя през последните две години.

Низходящият натиск се засили и от дребни продавачи, които, уплашени от спада в цените на този вид актив и изтеглянето на фондовете като големи купувачи, побързаха да продават.

С наближаването на края на годината и приключване на големите сделки от страна на фондовете и офшорните дружества обаче е много вероятно низходящият натиск върху цената на земята да приключи.

Можем да си припомним, че земеделската земя дълго беше сред най-доходоносните активи, дори и по времето на понижение на фондовия пазар.

В тази насока, предвид на политическата несигурност у нас и в резултат на оформения вакуум във финансовия сектор (свързан с КТБ), инвеститорите могат отново да погледнат към инвестиции в земеделска земя.

Няколко ще са критичните фактори за промяна на негативната тенденция при цената на този актив.

Може би най-важният ще е поглеждане към сектора от нови инвестиционни фондове и големи институционални инвеститори, търсещи „сигурността“ в условията на една по-несигурна вътрешна и външна среда.

Не трябва да се забравя, че земеделската земя, освен капиталова печалба, носи доход и под формата на рента. Поради тази причина критичен за по-нататъшното движение при цената на земеделската земя ще е размерът на арендата. Тази доходност ще се конкурира с понижаващите се лихви по депозитите, което е още един добър фактор.

Може би един от основните мотиви за инвестиране в земеделска земя, освен получаването на доход под формата на рента, е все още далеч по-ниската й цена в сравнение с останалите страни от ЕС.

Инвеститорите, които искат да се облагодетелстват от поскъпването на на земеделската земя, не е нужно да се занимават с относително трудното и не особено евтино начинание да купуват малки парцели. Те могат да направят изключително лесно и без съществени разходи, като вложат средствата си във фондовете, инвестиращи в земеделска земя.

Няма изисквания за размера на капитала посредством инвестиции в акционерните дружества със специална инвестиционна цел, инвестиращи в земеделска земя. Като предимство можем да подчертаем и факта, че България е единствената държава сред страните от Централна и Източна Европа с АДСИЦ-ове.

Този лесен достъп ще спаси инвеститорите от трудното начинание да търсят директна покупка на земеделска земя, което е сериозно изпитание. Пазарът у нас е силно разпокъсан, като е съставен от голямо предлагане на малки парцели със среден размер от едва 6 декара.

Истинско предизвикателство е и да се мине през цялата “мъка” по регистриране и прехвърляне на земята, което може да отнема месеци, а за чуждестранните инвеститори направо не си струва. Да не говорим, че подобна инвестиция би могла да се окаже доста неликвидна, като впоследствие може да не намерите купувач точно на този парцел, точно в този район, както и арендатор за него, за да го отдавате под наем.

Дружествата със специална инвестиционна цел имат и други предимства. Пълна прозрачност, регулация от държавните органи, както и това, че разпределят минимум 90% от чистата си печалба като дивидент за акционерите.

Доходите за акционерите са необлагаеми, като липсва корпоративен данък върху капиталовата печалба. Данъкът върху дивидента е 5% за индивидуалните инвеститори.

* Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на акции и други активи.