Всеки писател е в поястоянно търсене на работеща стратегия, която да му помогне да преодолее празнотата на белия лист. Това предизвикателство е факт не само при новаците в бранша, но и за литературни икони, пред които мнозина от нас се прекланят.

Отличният писател трябва да поизчака малко или много, докато дойде време изпод перото му да излезе писание, провокиращо мисълта. Освен че следват свой собствен ритъм на работа, известните писатели притежават редица ритуали, които следват сляпо.

Някои от тях са се сдобили с интересни навици...

1. Да лежат

За някои писатели лежането стимулира креативността и фокуса им върху писането. Те са откривали вдъхновението и правилната дума в комфорта на леглото. Този навик споделят Марк Твен, Джорд Ореул, Уди Алън и Марсел Пруст.

Всички те са известни с творческата си дейност, докато просто се излежават в леглото или са полегнали на канапето. Американският писател Труман Капоти пък е дори определян като „напълно хоризонтален писател”, защото не е могъл да мисли, камо ли пише, освен ако не лежи.

2. Да стоят прави

В отличие от първия навик, който ви представихме, писането във вертикална позиция също не е необичайна практика за известните писатели. Сред тях са Ърнес Хемингуей, Чарлз Дикенс, Вирджиния Улф, Луис Карол и Филип Рот. Тези велики мислители са писали своите най-добри творби, докато са стояли прави.

3. Да пишат върху индексни картички

Владимир Набоков, авторът на „Лолита”, е практикувал интересен начин на писане. Той е композирал почти всичките си творби върху индексни картички, които е съхранявал в тънки кутии. Този стар метод му е позволявал да пише сцените непоследователно и да ги преподрежда по всяко време.

Писателят е имал практиката също така да складира част от картичките под възглавницата си. По този начин, ако му е хрумнела някоя идея, веднага я е записвал.

4. Да използват цветна кодирана система

Френският писател Александър Дюма е написал историческите приключенски романи, като „Тримата мускетари” и „Граф Монте Кристо”, използвайки цветна кодирана система на писане. Може да ви се стори трудно за представяне, но този гений е бил изключително придирчив към цветовете, с които е работил.

Интересно, нали? В продължение на десетилетия Дюма е използвал различни цветове, за да отбележи начина си на писане. Синьото е цветът на художествената проза, розовото – на нехудожествената и различни статии, а жълтото – на поезията.

5. Да висят с главата надолу

Висенето с главата надолу е лек за писателите, които са изпаднали в творческа криза. Или поне в това вярва Дан Браун. Според него, когато прави тази т.нар. „обърната” терапия, тя му помага да се отпусне и концентрира по-добре върху писането.

Колкото повече я практикува, толкова по-отпуснат се чувства и вдъхновен за творене. Друг необичаен навик на автора на „Кодът да Винчи” е да разполага с пясъчен часовник на бюрото си. На всеки час писане той отделя време за упражнения – клякания, лицеви опори и разтягане.

Вижте още: Любимите хотели на култови писатели

6. Да пишат с лице към стената

Франсин Проуз, авторът на „Син ангел”, вярва, че писането с лице към стената е перфектна метафора на това да бъдеш писател. Докато работи в странния си апартамент, Проуз решава да се отърве от всички дразнители наоколо, като разположи писалището си към прозореца – това, което се вижда през него, е тухлена стена.

Писателката намира гледката за монотонна, но именно това й помага да се концентрира за дълго време.

7. Да практикуват диалози

Сценаристът на „Социална мрежа” Арън Соркин призна, че си е счупил носа, докато е писал. Как е станало това? Лесно, той обича да изиграва сцените, които пише, пред огледалото. Веднъж, докато прави именно това, се удря в него.

8. Да пишат без дрехи

Ако имате краен срок за изпълнение, може да си помогнете с метода на Виктор Юго – да пишете голи. Когато Юго е бил изправен пред предизвикателството да спази срок за написването на „Гърбушкото от Нотр Дам”, е инструктирал своя камериер да му конфискува всички дрехи, за да не може да напусне границите на дома си.

9. Да пият огромни количества кафе

Френският романист Оноре дьо Балзак е зареждал креативността си с около 50 чаши кафе дневно. Да, точно това е количеството кафе, което е изпивал всеки ден, за да открие нужното му вдъхновение.

Някои изследвания върху работата на Балзак сочат, че той почти не е спял, докато е писал „Човешка комедия”. Друг любител на прекаленото количество кафе на ден е Волтер – до 40 чаши.