Държавен дълг в размер на близо 1.5 млрд. лв. ще бъде пласиран на вътрешния пазар до Коледа. Наред с това, от Министерството на финансите ще предприемат действия за поемането на нов външен държавен дълг в размер до 3 млрд. лв. Това става ясно от предложената от МС актуализация на бюджета за 2014 г.

Все още не е окончателно решено, но най-вероятно новият външен дълг ще бъде под формата на синдикиран заем от няколко банки зад граница, научи "Стандарт". Вече се водят преговори с финансови институции като ЕИБ и ЕБВР, но и с частни банки, за да се постигнат най-добрите лихвени условия за страната.

Пускането на нов външен дълг под формата на облигации би отнело доста повече време и затова не е най-добрият вариант в момента, тъй като до Коледа остава около месец. За пускането на ДЦК на вътрешния пазар за 1(5 млрд. лв. вече се водят разговори с банките у нас и предварителните проучвания сочат, че има голям интерес към предстоящите емисии.

Все още обаче се уточнява с какъв срок и в каква валута да бъдат новите емисии ДЦК, за да има най-голям интерес към тях от страна на банките. Пускането на ДЦК на вътрешния пазар е най-бързият начин за привличане на средства във фискалния резерв.

В актуализацията на бюджета е предвидено таванът на държавния дълг да се увеличи с до 4.5 млрд. лв. Това е необходимо, за да се покрие бюджетният дефицит, който с актуализацията се вдига с близо 1.6 млрд. лв. до 2.992 млрд. лв., да се предоставят средства на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, който трябва да изплати гарантираните депозити в КТБ, както и за резерв от 900 млн. лв. - в случай, че възникне необходимост от нова ликвидна подкрепа.

В актуализацията на бюджета е записано, че Министерският съвет може да даде на Фонда за гарантиране на влоговете заеми от централния бюджет в общ размер до 2 млрд. лв. За целта ще бъде осигурено мостово финансиране от чужбина за до 3 млрд. лв.

Общо необходимите за хазната средства в размер до 4.5 млрд. лв. ще бъдат осигурени с комбинация между вътрешен и външен дълг, за да се постигнат най-добрите възможни условия - по-ниски лихви и бързо привличане на средствата.

Фискалният резерв в края на септември е 8.8 млрд. лв. Но на 30 ноември е падежът на облигациите в размер на 1.228 млрд. лв., които бяха пласирани в края на юни, за да се обезпечи безусловна подкрепа на ликвидността в българската банкова система. Следващото голямо плащане по дълга на страната е на 15 януари, когато е падежът на доларовите облигации, които бяха пласирани, когато министър на финансите беше Милен Велчев.

Тогава трябва да се платят 1.086 млрд. долара (1.555 млрд. лв.). След това средства от фискалния резерв са необходими и за да се изплатят субсидии на фермерите, както и за да се финансират проекти по оперативните програми на ЕС, които след това ще бъдат възстановени от ЕС.