Оптимизиране на болничната помощ и по-малко градове с достъп до европейските фондове. Това са част от "непопулярните" мерки, които правителството на Бойко Борисов е приело с изпращането до Европейската комисия на новата Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г.

Документът е приет, на подпис, от министрите в началото на седмицата. Одобрението на програмата от страна на ЕК ще позволи достъп на България до 1.54 млрд.евро (европейско и национално финансиране) в следващите седем години. Брюксел има шест месеца срок, в който да одобри ОПРР, ако обаче всички "спорни" въпроси са били изчистени от българските власти. Документът, който е 419 странции, е финализиран от екипа на служебния вицепремиер и регионален министър Екатерина Захариева и внесен за одобрение в МС от нейния наследник Лиляна Павлова

През този програмен период България трябва да изпълни редица предварителни условия, за да има достъп до европейските фондове, пише БГНЕС. Преглед на изпълнението ще бъде извършен през 2016 г. В тази връзка, правителството се е съгласило до края на 2015 г. да извърши "оптимизация на болничната помощ". За целта "ще бъде направен анализ на системата на болничната помощ на областно, регионално и национално ниво, ще бъде разработена национална здравна карта и план за преструктуриране на болничната помощ в съответствия със здравната карта", пише в ОПРР.

Според документа следва да се извърши "преструктуриране на легловата база в болници, държавна собственост", както и "актуализация на Наредбата за акредитация на лечебните заведения с въвеждане на задължителна акредитация на ЛЗ за болнична помощ". Макар никъде в документа да не се посочва, че ще се пристъпва към закриване на болнични заведения, от посоченото става ясно, че до броени месеци трябва да бъде известен списък с болнични заведения, които ще трябва да бъдат затворени. Отговорник за изпълнението на мерките е Министерството на здравеопазването.

В Оперативната програма е записано още, че през следващата година, с цел "подобряване на модела на здравно осигуряване" следва да се пристъпи към "разработване и приемане на пакет нормативни документи", които трябва да доведат до: "повишаване на събираемостта на здравноосигурителните вноски, промяна на здравноосигурителните пакети и осигуряване на възможност за избор на здравноосигурителен пакет". Специално внимание е отделено и на "изграждане на национална здравна информационна система и въвеждане на електронна здравна карта на пациента".

Срещу реформата в сектора България ще получи от ЕК по ОПРР - 83 млн.евро за "регионална здравна инфраструктура", т.е. за ремонт и строителство на спешни медицински центрове и болнични заведения.

С официалното изпращане на Оперативната програма "Региони в растеж" 2014-2020 г., правителството е решило и друг спорен въпрос, който бе обект на широки дискусии в последните две години – броят на градовете, които ще се финансират с най-много средства в следващите седем години. Въпреки, че в предишния си мандат, а и докато бе в опозиция, регионалният министър Лиляна Павлова категорично заявяваше, че целенасочени инвестиции по приоритетна ос "Устойчиво и интегрирано градско развитие", която е с бюджет от 840 млн.евро (55% от цялата програма), трябва да има за 67 общини, в крайна сметка, правителството се е съгласило градовете да бъдат намалени на 39. Преди да бъде одобрена новата ОПРР 2014-2020 е възможно ЕК да поиска и допълнително решение от кабинета, с което да се поеме и политически ангажимент, който да гарантира концентрация на инвестициите. За момента не е известно, каква ще е реакцията на Националното сдружение на общините. Кметовете многократно са настоявал градовете, които ще имат достъп до големия дял от еврофондовете по ОПРР да са не по-малко от 67.

Засега за инвестиции в устойчиво градско развитие (с общ бюджет от 840 млн.евро) ще могат да кандидатстват следните 39 града: София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен, Велико Търново, Благоевград, Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Габрово, Търговище, Разград, Шумен, Силистра, Добрич, Сливен, Ямбол, Хасково, Кърджали, Смолян, Пазарджик, Перник, Кюстендил, Свищов, Горна Оряховица, Казанлък, Димитровград, Асеновград, Карлово, Дупница, Петрич, Лом, Гоце Делчев, Панагюрище, Велинград. Голяма част от средствата, които ще получат тези градове ще са за подобряване на енергийната ефективност на сградите.

За общо 106 млн.евро по приоритетна ос "Подкрепа за периферни географски области най-силно засегнати от бедност" ще могат да кандидатстват останалите 28 града: Сандански, Свиленград, Самоков, Ботевград, Троян, Севлиево, Карнобат, Нова Загора, Попово, Пещера, Поморие, Разлог, Девин, Нови пазар, Мездра, Провадия, Червен бряг, Козлодуй, Берковица, Тутракан, Елхово, Белоградчик, Златоград, Никопол, Генерал Тошево, Крумовград, Ивайловград, Малко Търново.

Сериозен дял от бюджета на ОПРР е отделен и за развитие на "Регионална образователна инфраструктура" – 115 млн.евро. Срещу тези пари, подобно, както и при сектор "Здравеопазване", ЕК очаква списък от училища и Висши учебни заведения, които ще бъдат финансирани. Специално внимание е отделено на липсата на детски градини в големите градове, като се очаква част от отпуснатите средства да бъдат изразходвани за строителството на нови.

Новата Оперативна програма отделя специално внимание на интеграцията на малцинствените групи. По ос "Регионална социална инфраструктура" са предвидени 51 млн.евро, голяма част от които ще бъдат инвестирани за разрушаване на ромските гета и заменянето им със "социални жилища".

101 млн.евро се предвиждат за инвестиции в областта на туризма чрез обновяване на обекти на културното наследство от национално и световно значение и изграждането на прилежаща инфраструктура.

194 млн. евро са предвидени за реконструкция и строеж на "Регионална пътна инфраструктура". Това са пътища – втори и трети клас.

Сериозен бюджет в размер на 52 млн.евро е предвиден и по ос "Техническа помощ" на програмата. С тези финансови средства ще се работи за повишаване на административния капацитет на органите, които участват в управление и контрола на програмите, както и на бенефициентите. От тези пари ще се осигури и популяризиране на постигнатото по ОПРР 2014-2020, както и ще се инвестира в "създаването на градски мрежи и участия в мероприятия на европейско ниво свъзрани с устойчивото и интегрирано градско развитие", т.е. културни, спортни и други мероприятия.

Реалистичните очаквания за стартиране на работа по първите проекти от новата ОПРР са това да се случи след около година.