174 населени места има в кюстендилска област, повечето от тях носят странни и да не кажем трудносмилаеми и непроизносими за езика имена, предаде БГНЕС.

В кюстендилско си имат Косово, Метохия, Шишковци, Уши, Илия, Бабино, Лелинци, Граница и Побит камък.

Ударението на Шишковци е на "о", та не се отъждествява с дебелаци. Нещо повече-това е родното място на Владимир Димитров-Майстора. Нарисувал приказните кюстендилски девойки с ябълки и на фона на цъфнали овошки. Та затова съвсем естествено е край Кюстендил да има и село Ябълково. Към "плодовите" села, освен него можем да причислим и Црешново. На диалект череша е "црешна". Наесен над Шишковци се спуска "Шарена черга"-едноименният фестивал на традиционните занаяти, скарата и конкурсите за домашна ракия. Тук наблизо е и село Раждавица, акцентуването върху "а"-то е важно, за да се знае, че тук много се раждаро, някога сигурно, а не, че има ръжда.

Към странните имена на селата в областта в никакъв случай не бива да подминаваме култовите села Горно и Долно Уйно, както Голема и Мала Фуча. Първите две най-вероятно носят имената си от протичащата край тях река Уйнещица. На пръв поглед непроизносимо, но пък за това толкова конкретно. Към тези скачени две по две села трябва да причислим още Неделкова и Рашка Гращица.

Високо в планината е село Страдалово, жителите му ще да са страдали много повече от другите в съседните села. По тази логика в Чешлянци, Търсино и Чудинци какво ли правят по цял ден? Това е шега разбира се.

Едно от странните имена, освен Мърводол, Търновлак, Кутугерци, Злогош, Берсин, Слокощица, Сгурово, Гурбановци, Мазарчево, Кършалево, Сажденик е и Жабокрът. Ако бе Жабокърт, всичко щеше да е ясно, ама не е. Селото е известно със своите кукери със страховитите маски, с които обират наградите на всички фестивали в Югозапада.

Общинският център Бобошево се прочу навремето с един тотомилионер и направените с европари тоалетна. Край града има писта за мотокрос, провеждан в 58 поредни години. Твърдят, че е най-старият в страната. Тук в тази община са селата Висока могила, Вуково, Сопово, Доброво, Пастух и Скрино. В Скрино се е родил светеца и небесен покровител на България Иван Рилски. Манастира се нарича Руенски, нов е, над него е и пещерата в която се крил светеца, преди да го набедят за крадец, което го накарало да поеме към Великата Рилска пустиня.

След разклона за Доброво и Скрино, минавайки по пътя, осеян с остри завои и успореден на р. Струма, се минава през село Пастух. Какво означава името му знаят само старците, но по този път веднага след като преди 25 г. настъпи "Демокрацията", стана първия въоръжен грабеж на инкасов автомобил в най-новата ни история.

След Пастух има ред на другия общински център - Невестино. Тук всичко е ясно, само невести се кипрят. Наблизо са селата Лиляч, Четирци, Згурово и Друмохар, а по пътя към Кюстендил се минава през Багренци.

Между пътя Невестино-Кюстедил и Дупница-Кюстендил са заключени селата с "воден" произход-Локвата и Блато, към които можем да причислим и Ямен.

Скокнем ли оттатък река Струма и се прехвърлим към полите на Рила планина попадаме на Усойка, Смочево, Яхиново, Мурсалево, Бараково, Стоб, Падала и Пастра.

Кюстендилските села със своите наименования всъщност са един пъстър букет от диалектни думи, характерни за западната граница - от Петрич, та чак до Трънско. Където става хептен неразбираемо.