Микроорганизмите са играли ключова роля в образуването на най-големите златни залежи на Земята, твърди швейцарски учен.

Находищата биха могли да възникнат само в кратък промеждутък от време: между появата на живот и насищането на атмосферата с кислород. Сега нови златни залежи не се образуват, пише ученият в статия, публикувана в сп. Nature Geosites, съобщи сп. New Scientist.

След откриването на залежите в Уитуотърсранд (РЮА) през 1886 г. там са добити около 40 000 метрични тона злато. А това е почти половината от всички златни запаси, получени някога от човека.

Самото находище е възникнало преди около три милиарда години. Геолозите спорят и до днес за механизма на появата му. Безспорно е, че металът е попаднал на повърхността на земята в резултат на ерозия на златните жили в гранитните скали на Каапвалския кратон. Не е ясно само как тоновете злато са се оказали на неколкостотин километра по на юг.

Според Кристоф Хайнрих от Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих, важна роля тук са изиграли не само механичните процеси на отмиване на късчетата метал от планинските реки. Златото е "събирано" от речните води от бактериалните постелки от недълбоките водоеми на Уитуотърсранд, смята ученият.

Преди три милиарда години в атмосферата на нашата планета почти не е имало кислород (500 милиона години по-късно този газ започнали да отделят водораслите и цианобактериите), съобщава БТА.

Въздухът бил наситен със серни газове като сероводорода, които са попадали в атмосферата от изригващите вулкани. Тези газове са се връщали на повърхността на земята под формата на киселинни дъждове. Златото е образувало със сярата съединения, които са се разтваряли във вода. Оттам металът е бил "извличан" от микроорганизмите.

Ако в атмосферата се бе съдържал повече кислород, той щеше да влезе в реакция със съединенията на сярата и златото и да ги унищожи, още преди да са достигнали до плитководните басейни с
микробни постелки.

"А сега въпрос за един милиард долара: дали останалите залежи са се образували в резултат на същия процес?" - казва Хайнрих.

Ако отговорът се окаже утвърдителен, геолозите ще бъдат посъветвани да не търсят богат на злато пясък, а да проследяват докамбрийския живот, преди всичко наситения с въглерод шист.