Да разчитаме на държавната пенсия да ни подсигури нормално заместване на дохода, когато се пенсионираме, е меко казано „оптимистичен“ вариант.

Непрекъснато ставаме свидетели на повишаване на пенсионната възраст и недостиг в пенсионната система, което е изключително тревожно за тези, на които им предстои пенсиониране в близките години.

Виж още: Работим поне до 67 години

Един от основните проблеми пред пенсионната ни система е неизвестността. Когато се прави една пенсионна реформа, тя трябва да е с визия от поне 15-20 години и да има приемственост от всички партии, които идват на власт.

За съжаление, опитът от последните години и правителства сочи липсата на подобна приемственост.

В ход са обсъждания за нови реформи в пенсионната система, които целят да прехвърлят голяма част от задължителното доброволно осигуряване към НОИ - или от частните пенсионни фондове към държавен.

Дали обаче тези средства ще се управляват качествено или ще отидат за „запълване на текущи дупки“, няма кой да ни гарантира. Едно е сигурно, историята доказва, че държавното управление почти никога не е по-добрата алтернатива (особено у нас). Защо иначе, правихме приватизация?

Какъв ще е ефектът от тези мерки, ако се приемат, ще видим едва след 20-25 години, когато вече няма да можем да променим резултата по никакъв начин и просто ще сме изправени пред фактите.

За да сме сигурни, че ще живеем нормално старините си, е изключително важно сами да се погрижим за това. Както вече неведнъж сме писали, колкото по-рано, толкова по-добре.

Защо е нужно да се осигуряваме допълнително?

За региона на Източна Европа работещите с висок доход при пенсиониране получават средно по 63% от размера на трудовото си възнаграждение след пенсиониране.

Най-нисък е този показател в Чехия – 31%, а България се нарежда на второ място с 53% заместване на дохода, получаван преди пенсия. За сравнение, работещите с висок доход в Унгария след пенсиониране получават близо 82% от заплатата си.

Според специалистите, за да живеете добре, след като се пенсионирате, имате нужда от спестен заместващ доход в размер на 8-12 пъти годишната ви заплата преди пенсиониране. Това е една сериозна сума, трудно достижима за българите, отличаващи се с един от най-ниските реални доходи в ЕС.

Виж още: Искате ли пенсия от 1000 лева?

За да постигните тези резултати по-лесно, се препоръчва да сте спестили:

Размера на годишния ви доход на възраст от 35 години;

Три пъти размера на годишния ви доход до 45 години;

Пет пъти годишния ви доход до 55 години;

Осем пъти годишния ви доход до 67 години.

В България едва около 12% от финансовите активи на домакинствата са вложени в пенсионни фондове, докато в САЩ този показател е двойно по-голям – 24%.

Както неведнъж сме посочвали, времето е критичен фактор за постигане на пенсионите ви цели, защото то позволява на парите ни да работят за нашите старини и да се „умножават“.

Ако започнете да влагате определена фиксирана сума пари всеки месец в допълнителен пенсионен фонд между 25 и 35 години (10 години), то на 65 ще разполагате с по-голяма спестена сума от тази, която бихте имали, ако сте внасяли същите средства, но в годините между 35 и 65 години (30 години). Това се дължи именно на фактора време.

Освен да започнете по-рано, критично е да имате експозиция към фондовия пазар. Макар хората да възприемат инвестициите на борсата като нещо страшно и нещо, което може да доведе до значителни загуби, в историята инвестициите на борсата са доказали ефективността си в дългосрочен план.

Виж още: 10 световни компании за портфейла ви за пенсиониране

Разбира се, всеки риск трябва да е премерен. Добре е експозицията ви към фондовия пазар да е по-голяма, докато сте по-млади (именно поради голямата волатилност на пазарите). Специалистите препоръчват в акции да се държат като проценти, разликата между 110 (100, за по-консервативните) и вашата възраст.

Примерно, ако сте на 30 години, можете да си позволите към акции да са насочени между 70 и 80% от спестяванията ви. Останалите се препоръчва да се държат в облигации.

Ето как изглежда една примерна инвестиционна схема, предложена от специалистите:

Възраст между 25 и 34 години: 80% в акции, 20% облигации;

Възраст между 35 и 44 години: 70% акции, 30% облигации;

Възраст 45 до 54 години: 60% акции, 40% облигации;

Възраст между 55 до 64 години: 50% акции, 50% облигации