Голяма част от бизнеса е готов да прегърне идеята за данък върху вредните храни, ако мярката е придружена с бонус за производителите на здравословни продукти под формата на намален ДДС за тях, установи допитване на вестник “Труд” до производители.

Данък “чипс”, както доби популярност, бе лансиран първо от заместник-министъра на здравеопазването д-р Адам Персиански. Той предложи налогът да е в размер до 10% от цената на вредните храни под формата на акциз. Като вредни Персиански посочи всички храни с повече от 5 грама сол и вредни мазнини, например.

Преди дни във фейсбук страницата си и здравният министър Петър Москов обяви, че “продукти, съдържащи над вредния праг трансмастни киселини, сол, мас, захар, кофеин и др., ще бъдат обложени с данък по подобие на други европейски държави”.

“Умно предложение. По-добре стимул за купуване на здравословни храни, отколкото на лекарства. За да заработи ефективно мярката обаче, освен по-скъпи вредни храни с калкулиран акциз, трябва да има стимули и за производителите, продаващи здравословни храни. Такъв стимул е намалена ставка на ДДС до 5% например”, коментира пред “Труд” Димитър Зоров, шеф на Националния съюз на говедовъдите и производител на сирене.

На въпрос трябва ли да се облага сиренето с допълнителен данък, тъй като по рецептура е солено, Зоров бе категоричен, че данъкът трябва да е само за някои сирена.

“Сирената със соленост 6-7% задължително трябва да се облагат с този данък, защото са вредни. Но за продукти, произведени по Българския държавен стандарт, където солеността не може да е над 3, 5% за сирене и 2, 5% за кашкавал, не бива да имат допълнителен налог”, каза той.

Зоров се мотивира, че млечният ни стандарт е защитен пред Брюксел и гарантира най-добър продукт с най-добри показатели за качество.

От Асоциацията на млекопреработвателите пък са категорични, че всички имитиращи продукти на сиренето и млякото, натъпкани с палмово масло, задължително трябва да бъдат облагани с данък вредни храни.

Намален ДДС за здравословните храни вместо данък “чипс” предлага пък Мариана Кукушева, управител на Браншовия съюз на хлебопекарите и сладкарите. Според нея ставката за ДДС трябва да е 5% за здравословните храни и 20% за вредните, за да е достатъчен стимул хората да предпочитат полезните продукти.

"Ние не мислим, че новият данък е добро решение. Увеличението на акциза на цигарите и на алкохола не доведе до по-голяма събираемост за хазната. Ефектът от подобни упражнения е само един - бум на сивия сектор, а той не развива икономиката и държавата”, мотивира се Кукушева. Тя бе категорична, че храните, на които ДДС не бива да се намалява, защото са вредни, са всички стоки, в които е ползван нехидрогениран маргарин.

Според нея захарта не е вредна в разумни количества, но налог за вредни храни трябва да има за всички продукти, подсладени с аспартан. “В САЩ, Канада и Франция на храните, подсладени с аспартан, има допълнителен надпис “Забранено за бременни и деца до 7 години”.

"Трябва да има спирачка пред потребителите да ги купуват. От рецептурниците на учениците пък трябва изцяло да отпаднат”, посочи Кукушева.

“Недопустимо е да се слага клеймо “вредни храни” или “опасни храни” на българското производство. Такива стоки трябва да са забранени по закон. Нормално ли е министерство на здравеопазването да каже, че всички колбаси са вредни и опасни?”, попитаха обаче риторично от Асоциацията на месопреработвателите в България. За тях идеята за налога е популизъм, който, ако се приложи, ще разсипе българското производство спрямо и без това по конкурентните стоки от ЕС.

И бизнесът, и здравните власти обаче са категорични, че трябва да се вземат мерки срещу затлъстяването. Повод е тревожна статистика, която нарежда страната ни на шесто място в цяла Европа по наднормено тегло при децата. Данните са на Българската асоциация за изследване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания.

Оказва се например, че всеки трети първокласник у нас е с наднормено тегло. Само за седем години затлъстелите българчета са станали двойно повече, показват анализи на експерти.

Като основни причини за затлъстяването специалистите посочват неправилното хранене и липсата на достатъчно физическа активност, особено при подрастващите. Българските деца все повече се застояват пред компютрите, а в училище часовете за двигателна култура явно се оказват недостатъчни.

Друга съществена причина за затлъстяването в България е прекомерната употреба на храни с високо съдържание на сол и захар. Отчетена е 3 пъти по-висока консумация от допустимата.