Икономическото развитие на България остава слабo в периода след кризата. След спада в икономическата активност през 2009 г., растежът се колебае около 1% годишно, като се очаква да остане непроменен в краткосрочен план.

Политическата нестабилност и турбуленцията в банковия сектор оказаха негативно влияние върху доверието през втората половина на 2014 г. Държавните финанси също са се влошили значително през 2014.Това гласи работен документ на екипа на ЕК с обем 75 стр.,с който БГНЕС разполага.

В доклада на Европейката комисия за продължаващите дисбаланси в икономиката на България се препоръчват мерки в три основни направления – инвестиции, структурни реформи и фискална отговорност.

Основните констатации в доклада са насочени към сътресенията в банковия сектор на България през лятото на 2014 г. Посочват се недостатъци в надзорната политика във финансовия сектор след кризата в четвъртата по големина банка в страната – Корпоративна търговска банка (КТБ).

От ЕК констатират, че това е подкопало доверието в банковия сектор, пораждайки съмнения за "здравето" в други сектори на финансите на България.

Кризата на ликвидността през лятото на 2014 г. разкри капиталов дефицит и доведе до отмяната на банковия лиценз на Корпоративна търговска банка. Гарантираните депозити, държани в него, в размер на около 5% от БВП, бяха изплатени след значително забавяне.

КТБ е краен случай, но отчетените данни подсказват, че може да има недостатъци и в други банки, констатират от ЕК.

Тъй като икономическият растеж все още е недостатъчен, за да подкрепи устойчивото възстановяване на заетостта, пазарът на труда продължава да е област на сериозно безпокойство. Безработицата остава дългосрочен проблем, преходът от училище към работа все още е проблематичен.

Ниското качество на системите за образование и обучение и тяхната ограничена приложимост на пазара на труда възпрепятства набавянето на подходяща квалифицирана работна сила за икономиката. Бедността и социалното изключване остават от особено значение за България, подкрепени от високи нива на неравенство в доходите.

На фона на слабия икономически растеж и продължителната дефлация, социалният натиск, породен от нереформираните сектори, представляват заплаха за фискалната устойчивост. Без структурни реформи в пенсионната система и здравеопазването, фискалната устойчивост в средносрочен и дългосрочен план, не може да бъде гарантиран, се посочва в доклада.

Финансовото положение на някои големи държавни предприятия в секторите на енергетиката и транспорта остава нестабилно и може да доведе до натрупване на значителни условни задължения за правителството. Събираемостта на данъците продължава да бъде неефективна.

България изостава и по отношение на качеството на няколко ключови фактор за растеж. Потенциалът за растеж на страната се оценява като нисък. Структурните пречки пред растежа са съставени от една съдебна система, която не е ефективна. България е постигнала ограничен напредък в реформата на съдебната система и борбата с корупцията.

Като цяло България е постигнала ограничен напредък в изпълнението на препоръките, дадени на страната за 2014 г.

Като напредък през изминалата година Комисията посочва известен напредък по отношение на намаляването на административната тежест и реформиране на висшето образование. Въпреки това, недостатъчни са предприетите действия за увеличаване на събираемостта на данъците и повишаване на качеството на администрацията в публичния сектор, подобряване на конкуренцията и ефективността в енергийния сектор и повишаване на качеството и независимостта на съдебната система.

Не са предприети действия за борба с корупцията и реформиране на пенсионната система. Според ЕК е необходим силен, надежден и прозрачен надзорник, който да намали риска от дисбаланси и да коригира тези, които вече са натрупани.

Други предизвикателства пред фискалната устойчивост са непълната фискална рамка, неспазването на данъчното законодателство и липсата на реформи в ключови сектори, включително пенсиите, здравеопазването, енергетиката и транспорта.