Заемът от 16 млрд. лв. е много лош за всички нас. Този заем е презастраховка, прекалено голям е. А когато човек внимателно разгледа цифрите, може да се убеди, че и сравнително по-малка цифра би свършила работа.

Това каза в интервю за БНТ бившият премиер Пламен Орешарски.

Що се отнася до единия милиард, аз никога не съм имал дългове. През целия си професионален път съм намалявал дълговете на държавата, заяви той. От края на миналия век до 2009 г. България е рекордьор в ЕС по бързо темпо на намаляване на дълга. Много се страхувам през следващите години да не станем обратен рекордьор - по увеличаване на дълга.

За единия милиард Орешарски поясни, че или не е успял да го обясни добре, или е нямало среда да бъде чут. "Ние искахме този милиард, за да узаконим краткосрочен заем, взет от предишния финансов министър, за да се изплатят субсидиите на фермерите. И в резултат на това наше, според мен напълно обосновано искане, бяхме свидетели на бурни протести, на сценарии, че повтаряме Гърция и т.н.", напомни експремиерът. В тази връзка той препоръча повече последователност на тогавашните критици. Би трябвало сега да протестират още по-усърдно срещу 16-те млрд. лв., но виждам, че те мълчат, каза той.

Орешарски отчете, че 2013 г. приключихме с 1.8% или 1.9% дефицит. Сега дефицитът е 3%. На фона на тези цифри какво да кажа и как да коментираме. – Очевидно политически мотивирани твърдения са това, смята Орешарски.

Според него утвърдена практика е дълг да се рефинансира с дълг. Въпросът е в размерите. Аз не пледирам изобщо да не се взема дълг, това е неизбежно, тъй като излизат падежи. Струва ми се обаче, че сумата от 16 млрд. лв. е доста прекалена застраховка. Парламентът доста щедро подписа един чек на кабинета, без много да гледа сумата. Странно е как финансовият министър много бързо отстъпи за 2 млрд. лв., че не са му потребни Ако беше надникнал по-внимателно в цифрите, можеше да спести още два, дори още повече, каза Орешарски.

Той коментира и оценките, че е бил успешен финансов министър, но неуспешен премиер. Един премиер винаги е функция на парламентарната подкрепа, ние сме парламентарна република, каза той. "Ако имате добра парламентарна подкрепа, това е предпоставка да реализирате конкретни политики. Ако нямате – очевидно ще ви вървят трудно каквито и да е реформи". Той обясни, че още по времето на мандата си е виждал известно нарастващо напрежение между БСП и ДПС. А резултатите от евроизборите и особено разочарованието в едната от партиите задълбочи тези конфликти и се стигна до обективен изход, каза експремиерът. Още тогава съм казвал, че ще подам оставка когато почувствам, че нямам парламентарна подкрепа и струва ми се, че след изборите беше все по-трудно да се прокарват каквито и да е реформи от гледна точка на скърцането на партиите, подкрепящи правителството.

На въпрос дали има усещането, че в спомена на хората правителството ще остане с въпроса "Кой?" и фалита на КТБ, Орешарски заяви, че сигурно ще останат тези въпроси, могат и други въпроси да останат като символ на кабинета. Въпросът "Кой?" беше любим и в мандата, виждам, че все още не е отшумял, подчерта той. Няколко пъти отговарях, но сигурно не съм убедителен, че това беше политическо решение, т.е. на двете партии, които подкрепяха кабинета. Аз имах скептично отношение, но го приех отново като компромис, защото в политиката много решения трябва да са компромисни.

По отношение на КТБ беше изненадващо, коментира Орешарски. "Банката се развиваше добре, гледано външно. Но когато беше направен одит, се видя, че кредитният портфейл на банката е бил доста лош, което показва, че е било въпрос на време. Сигурно и политическата конфронтация е повлияла, но си спомням петъка, когато КТБ поиска от БНБ специален надзор. След това активно подпомогнахме БНБ и участвахме в съставянето на сценарий за оздравяването на КТБ. Това съвпадна с периода, когато вече се чакаха избори. Политическите сили не подкрепиха тези сценарии, така че окончателно определиха съдбата на банката, всъщност по този начин максимализираха загубите за обществото. Всичко лошо, което можеше да стане – стана,"каза Орешарски.

Експремиерът припомни как сегашният премиер в ролята на опозиционен лидер тогава е обикалял студията и призовавал хората да теглят парите си. "Сега всички ще плащаме за това, че тогава изкуствено се опита да се създаде предпоставка за цялостна банкова криза. Вината не е в тази, посока, в която се отправя в момента. КТБ, както и всяка банка, е в прерогативите на надзора на Централната банка и правителствата не би трябвало да се месят в работата на БНБ. Случаят КТБ ще видим, че банката расте доста бавно от 2001 до 2009 година. Истинският разцвет на банката става в периода 2009 – 2012 г. до началото на 2013 г. А всички си спомняме какъв беше този мандат, когато банките дори забавиха растежа си, но тази банка растеше изключително бързо. Това поставя много въпроси в това число и към сегашните критикуващи и управляващи".

За разработката "Червеи" Орешарски заяви, че нищо не му говори.

Поинтересувах се и ми обясниха, че това е разработка на вътрешна сигурност на МВР и по надлежния ред е взето разрешение. Дали за по-малък или по-дълъг срок разследването ще установи, каза той. Въпреки първоначалните спекулации се разбра, че разработката не е имала а цел подслушване на протестиращи. Всъщност нямаше за какво да ги подслушвам. Една част от тях донасяха информация, каза Орешарски.

На въпрос защо сегашният премиер казва, че Лазаров и Писанчев са изпълнявали заповедите на вътрешния министър и на него като премиер, Орешарски подчерта, че "вероятно това е начин на мислене в система, в която премиерът разпорежда всичко. Мисля, че в моя мандат се опитах да покажа едно нормално управление, при което има разделение на властите. По никакъв начин не съм упражнявал натиск върху шефа на ДАНС, а съм ги оставил да правят каквото трябва", подчерта той. За подадените оставки напоследък в сектора сигурност Орешарски поясни, че е останал с впечатление, че не промените от предния мандат, а сегашните промени в закона са в основата на подаване на оставката.

Не съм забелязал като премиер някакво особено влияние на ДПС върху службите, и двете партии, които подкрепяха кабинета, имаха влияние. По въпроса за оставката на Веселин Вучков експремиерът каза, че "вътрешният министър ми се струваше доста политически ентусиазиран, а политическият ентусиазъм свършва с много бързи с разочарования. Той беше в основата на опита да представи "Червеи" като разработка срещу протестиращи, добави Орешарски. Очевидно е опитвал и други подобни способи, но те обикновено не свършват добре. Тези, които въведоха термина "задкулисие", сега го практикуват в далеч по-голяма степен, заяви Орешарски.

За състоянието в енергетиката бившият премиер каза, че там проблемите са трупани не една – две години.

Особено в периода след 2009 г., когато бе допуснат един втори източник на нестабилност в енергетиката – в т. нар. ВЕИ-та. Като прибавим към тях и американските централи с преференциално изкупуване на тока в началото на века, има една картина, при която по дефиниция системата е на дефицит. Това, което ние се опитахме да направим, бе да проведем разговори с представители на американските централи за предефиниране на условията в договора и в същото време оказахме натиск върху ВЕИ-тата. Убеден съм, че това е пътят, по който трябва да продължи и сегашното правителство.

Орешарски заяви че е бил определено изненадан, когато руският президент Владимир Путин е съобщил, че прекратява проекта "Южен поток". "Дни по-рано руската страна продължаваше да работи по този проект. Дори извършваха покупки на необходимите им участъци земя, откъдето ще минават тръбите. Този проект до голяма степен бе залог на геостратегическо противопоставяне. Имаше и един период, когато след една моя среща с вече бившия председател на ЕК Жозе-Мануел Барозо, той ме уведоми, че е започнала наказателна процедура и аз тогава заявих, че ще се съобразим с всички бележки на ЕК. Това и направихме. Аз разпоредих временно преустановяване, така както ни призоваваше и ЕК. И понеже и днес има критици, бих попитал кой на мое място не би се съобразил с тези настоятелни препоръки", заяви Орешарски и отрече да е разпоредил спиране на проекта след срещата с американските сенатори.

Бившият премиер определи като политическо клише твърдението, че България е била в международна изолация по време на неговото управление. Орешарски припомни, че е провеждал постоянно срещи с лидерите от ЕС и препоръча на сегашното управление да продължи неговите усилия за отваряне на път за българския бизнес към новите икономически дестинации като Китай, Индия, Виетнам. "Положих усилия точно в тази посока. Ние сме страна-член на ЕС и имаме достъп до европейските пазари. Важното е да отворим достъп и до трети пазари. Особено до динамично развиващи се икономики", поясни Орешарски.

"В края на мандата подписахме споразумение с Уестингхаус. Смятам, че стоежът на седми реактор на АЕЦ "Козлодуй" е добър проект на нашата страна", каза Орешарски и добави, че не бива той да се противопоставя на АЕЦ "Белене", защото в дългосрочен план има място и за двата проекта.

"Полагах много усилия по отношение на външната политика да съгласуваме действията си с държавния глава. По много от въпросите се разбирахме с президента Росен Плевнелиев. Въпреки неговата демонстрация, че оттегля подкрепата си от кабинета, аз съм му казвал, че не я оттеглям от него. Личните емоции са едно нещо, а държавната политика – друго", заяви Орешарски, цитиран от БГНЕС.