5.5 милиона ще са жителите на България през 2060 година. Това се посочва в Доклад за застаряването, икономическите и бюджетните прогнози за 28-те държави-членки на Европейския съюз за периода 2013-2060 г.

Документът бе представен вчера от Генерална дирекция "Икономически и финансови въпроси" на Европейската комисия.

Документът е базиран на информация, подадена от статистическите институти и финансовите министерства на държавите-членки на ЕС. ГД "Икономически и финансови въпроси" отчита, че към 2013 г. в България са живеели 7.3 млн. българи, докато след 45 години те ще са с 1.8 млн. по-малко.

На фона на отрицателния прираст, който България ще преживее в следващите четири десетилетия, ЕС се готви за прираст. Ако през 2013 г. в държавите-членки са живеели 507 млн. европейци, то прогнозите са, че през 2060 г. те ще са 523 млн. или с 3% повече. Проблемът на ЕС обаче е в нарастващия брой на застаряващото население.

Оптимистична е прогнозата за продължителността на живота. Според ЕК през 2060 г. българските мъже ще живеят средно с 11 години повече, отколкото е била средната продължителност на живота през 2013 г. Очакванията са през 2060 г. продължителността на живота при мъжете у нас да е 82 г. при 71 г. през 2013 г.

С осем години ще се увеличи средната продължителност на живота и на българките. Ако през 2013 г. средната продължителност на живота на българската жена е бил 78 години, то през 2060 г. трябва да е 86 г., съобщи БГНЕС.

Данните за демографското развитие на Европейския съюз показват изключително лоша тенденция по отношение на работната сила в общността. Според тях, ако през 2013 г. работещите граждани на ЕС са 212 млн., то през 2060 г. те ще са 202 млн., което е спад от 4.4%.

За сметка на това в държавите-членки на ЕС значително ще се увеличава населението, което ще е в пенсионна възраст. Прогнозата е, че ако през 2013 г. на един пенсионер в европейските държави има четирима работещи, то през 2060 г. на един пенсионер ще се падат едва двама работещи жители на ЕС.

Докладът вещае, че и през 2060 г. България ще е далеч от средното ниво по основни социални показатели. След 45 години в ЕС ще се отделя средно 6.9% за здравеопазване от брутния вътрешен продукт, докато в България ще отделяме едва 4.4%, при 4%, които са отделени през 2013 г.

През 2060 г. в ЕС ще се отделят 4.7% за образование, докато у нас този процент ще е едва 3.4. През 2013 г. са образование у нас са отделени 3% от БВП.

За помощ при безработица в ЕС през 2060 г. ще се отделя 1.1%, докато у нас този показател ще е едва 0.3%. През 2060 г. България ще отделя 9.4% от БВП за пенсии, докато в ЕС ще се отделят 11.3%.