Алчност и страх – двете движещи сили на пазара. Всъщност няма значение кое преобладава при вас – алчността или страхът, ако си се научил да се доверяваш на този инстинкт в правилния момент и на правилния пазар.

Както учат новите мениджъри на Уолстрийт: „Биковете правят пари, мечките правят пари, а прасетата ги колят“ (под прасета се имат предвид масовите инвеститори без ясен план за посоката на пазара и търговска стратегия).

Виж още: 10 правила за дългосрочен успех в инвестирането

Пазарът се движи циклично. Наличието на стотици пазари и милиони инструменти за търговия пък прави възможно това инвеститорите да могат да избират във всеки един момент какво и къде да търгуват, което в най-голяма степен отговаря на техния стил и стратегия, при добро съотношение на риск-доходност (ключов критерий за успех на финансовите пазари в дългосрочен план).

Основното при търговията се свежда до степен на поемане на риск срещу очаквана доходност, което е неизменна част от паричния мениджмънт на всеки търгуващ. Трябва да сте сигурни, че там, където търгувате, потенциалът за ръст изпреварва този за понижение (и то в значителна степен).

Уорън Бъфет е казал: „Бъди алчен, когато другите се страхуват и се страхувай, когато другите са алчни“. Перифразирано, това най-общо означава, че трябва да имате две наум, когато пазарът се движи само в една посока и масата е убедена в една теза.

Пазарът на акции е подобен на всеки един пазар. Ако купувате имот например и някой ви каже, че цените на имотите могат да се повишат с 10% или да се понижат с 10%, то какво биха направили инвеститорите до голяма степен е свързано с толерантността им към риск и историческото представяне на пазара.

Ако пазарът е скачал в последната една година, то най-вероятно повечето инвеститори (на база на теорията за стадното поведение) биха си купили имот, защото по-вероятно ще им изглежда цените да продължат да скачат и да регистрират нов ръст от 10%. Тук биха купували и двата типа инвеститори – алчните и страхливите.

Какво би се случило обаче, ако на инвеститорите им се каже, че е възможно цените на имотите да се повишат с 10% или да се понижат с 20%? Купувачи най-вероятно ще са инвеститорите, при които доминира основно алчността, но така поставеният казус би отказал страхливите инвеститори.

Нещата биха се променили напълно, ако тезата е ръст на пазара с 10% при потенциален спад от 30%. Този вариант най-вероятно ще откаже дори основната част от групата на алчните инвеститори, като здравата логика ще се намеси.

На пазара ще останат само крайно алчните инвеститори, които минават вече в графата на „хазартни участници“. По-малкият брой купувачи на пазара, в условията на непроменено предлагане, ще задейства пазарните сили за намиране на ново равновесие на пазара, свързано с по-ниски цени на имотите.

За съжаление, пазарът на имоти е далеч по трезв и ефективен, в сравнение с финансовите пазари. Причината – по-слабата ликвидност на имотния пазар и факта, че покупката на имот е една от най-значителните в живота на всеки и в тази насока към него се подхожда много по-отговорно.

Финансовият пазар, от друга страна, е много ликвиден и динамичен, а на него инвеститорите оперират със суми, които често смятат, че не са определящи за бъдещия им начин на живот. Този факт често ги подтиква към ирационално поведение, което обаче е недопустимо, ако търговията не е просто хоби, а източник на доходи.

Емоционалният натиск върху инвеститорите на финансовите пазари, в условията на изключителна динамика, е значителен. Последните често попадат в „спиралата на губещите“, при която правят точно обратното на правилото за изкарване на пари „купувай ниско и продавай високо“.

Ето два примера – щатският и българският фондов пазар

Щатските индекси са при исторически рекорди, като пазарът продължава да е движен от алчността на инвеститорите.

След ръст от над 3.2 пъти за широкия индекс S&P 500 обаче, в условията на липса на корекция от над 10% през последните над 300 дни (което се е случвало само два пъти в историята на пазара), идва въпросът какъв е потенциалът пред този пазар. Другият въпрос, който възниква, е каква е вероятността от корекция.

Индексът S&P 500 е при рекордни стойности, като е при нива от около 3-4% от най-високите прогнози на анализаторите за стойността му в края на годината. Или казано по друг начин, поне до края на годината, дори според най-бичи настроените инвеститори, потенциалът му за ръст е до 4% (като консенсусните прогнози).

Ако тези прогнози се материализират и индексът достигне нива от 2 200 пункта, е напълно възможно да станем свидетели на „самореализиращото се пророчество“, при което се задейства корекция поради факта, че всички очакват да се случи това. Евентуална корекция може да отнеме 10% или повече от стойността на индекса.

Въпросът, който възниква, е това ли е най-добрият пазар за алчните инвеститори при наличието на съотношение риск-доходност от 2.5 към едно (в полза на риска)? А би трябвало съотношението да е обратно – едно към 2.5.

На другия противоположен край се намира БФБ, където доминира страхът. Индексът на сините чипове SOFIX се е понижил през последната една година с 21.6%, в условията на сериозно поскъпване на световните развити и развиващи се пазари. За сравнение, китайският основен индекс, също отличаващ се с висока степен на неефективност, се повиши с над 50% за последната една година.

Виж още: Китайският сценарий напълно възможен и на БФБ

Само да се върне на нивата си от април на миналата година, преди случилото се с КТБ, индексът на сините чипове би се повишил с близо 30%. Понижение от 30% от настоящите нива на индекса не са невъзможни, но въпросът е кое би ги провокирало, в случай че настоящият спад се случи в крайно негативна среда, отличаваща се с фалит на банка и сериозни законодателни необмислици.

Виж още: Защо корекция от над 15% при SOFIX е добър момент за покпука?

Казано по друг начин, налице са сериозни възможности пред потенциалните инвеститори за регистриране на капиталова печалба при съотношение риск-доходност от едно към едно, или далеч по-добро от това на щатския пазар.

Въпросът, който възниква е, кой от двата разгледани пазара е по-подходящ за алчност и кой за страх (напълно обратно на настоящите настроения, което е и потвърждение, защото обикновено тълпата греши).