„Трябва да има реално остойностяване на болничната дейност, формиране на основен и допълнителен пакет, осигуряване на комплексно лечение“, коментира по време на организирания от КРИБ форум „Здравната реформа: Бизнес Диагноза“ министърът на здравеопазването Петър Москов.

В момента касата плаща стойността на клиничната пътека. Ако тя е например 1000 лева, никой не може да каже какво включват тези 1000 лева и защо стойността е такава, посочи министърът.

Важни въпроси, на които трябва да се отговори са: Гарантира ли тази цена всички необходими дейности за диагностика? Повече ли плащаме от стойността? Какви стопански разходи се включват в тези 1000 лева? Каква е цената, обвързана с резултата на реалната медицинска услуга?

Какво трябва да направим?

Трябва да групираме всички болести и да гарантираме, че срещу здравната си вноска всички хора ще получават лечение на 95% от социално значимите болести. В момента, ако няма възможност да се доплати, системата не прави разлика между това дали, ако не излекува пациента, той ще умре или ще продължи да живее.

Трябва да се гарантира, че за лекуването на социално значимите болести няма значение дали си богат или беден, а има значение дали се осигуряваш или не, посочи още Москов.

В допълнителния пакет ще има заболявания, които за всяка една страна са предмет на планов прием. Това, което целим, е да гарантираме на 100 процента осигуряване на комплексното лечение за социално значимите болести, посочи здравният министър.

Навсякъде в ЕС се спира да се финансира част от лечение и започват да финансират комплексно лечение. Така се получава финансиране.

Реинбурсната политика в момента е съсредоточена върху ограничаване на разходите на НЗОК. Има високи лични разходи, които ограничават достъпа на хората до лекарства.

Как изглежда настоящата политика?

Не е ориентирана спрямо здравните цели. За системата дали лечението води до тежка болест и потенциална смъртност или пък се лекува хрема, няма разлика, посочи Москов.

Тази система не изпълнява системно предназначението си. Налице е висок процент на доплащане от пациентите. Системата не е икономически обоснована, а по-скоро отговаря на маркетинговата политика на фирмите производители на лекарства. Някаква фирма се е договорила за процент на реинбурсация на някакво нейно лекарство, заяви министърът.

Средните разходи за лекарствени продукти са нараснали 1.8 пъти, а разходите на домакинствата растат 2.7 пъти между 2003 и 2012 година, посочи още той.

Един пример. За високо кръвно налягане са приети за реинбурсиране 601 продукта. В някои групи при тези медикаменти разликата между най-високата и най-ниска цена е 20 пъти. В същото време 48% от пациентите купуват продукти, които са 5 пъти по-скъпи от реферетните продукти в съответната група. Това трябва да се промени. Правителството трябва да търси различна политика, посъветва експертът.

През 2014 г. са реибурсирани 535 милиона лева, за които пациентите са платили още 455 милиона лева.

Маркетинговата политика на фирмите е една от причините за изписване на различни медикаменти. Това не е политика, това е нагаждане на бюджета към бизнес плана на фармацевтичната индустрия. Никой не отчита, че без това лекарство пациентите са застрашени да умрат, предупреди Москов.

Политиката при реинбурсирането е да престанем да плащаме за хапче, а да плащаме цената на референта на 100%, заяви здравният министър.

Друга политика е насочване на спестените средства от прогенеричната политика към иновативните терапии без алтернатива.