Очакванията за цената на зърното през тази година не са никак добри, тревожи се Игнат Ангелов, председател на Съюза на земеделските кооперации “Дунав 2000” – Свищов. Почти във всички земеделски кооперации работят на загуба.

Разходите за производство на декар са повече, отколкото печалбата от добитата продукция. В същото време, при тази тенденция на намаляване на изкупните цени, растат цените на промишлените стоки за земеделието - торове, препарати, течни горива, техника, резервни части, амортизационни отчисления, добавя Ангелов.

Притеснен е не само той. Дни след официалния старт на жътвата зърнопроизводителите са притиснати от изобилната и качествена реколта в целия свят, която потиска пазара, пише вестник "24 часа".

Търговците дават ниска стартова цена за пшеница 2015 г. и тя не удовлетворява земеделските производители, твърди зърнопроизводителят Красимир Аврамов. И той обръща внимание на очакванията за добра реколта от пшеница в световен мащаб, които са предпоставка за още по-ниски изкупни цени.

По принцип в света цените падат, а и ние няма да можем да компенсираме това с високи добиви, както се случи през 2014 г., каза Наталия Тодорова, изпълнителен директор на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).

Вярно е, че заради лошите климатични условия бяха засети по-малко площи, а имаше и 1 процент наводнени. Но по данни на областните дирекции “Земеделие” към средата на юни, които министър Десислава Танева обяви при ритуалното откриване на жътвата, реколтата и у нас ще е добра.

Очакват се 4.3-4.5 млн. тона пшеница и среден добив около 415 килограма от декар. Да, малко по-малко от миналогодишната, но достатъчно добра като количество и качество.

Като прибавим и факта, че в складовете има и над 1 млн. тона зърно от миналогодишната реколта, излиза, че има предостатъчно и за хляба, и за износ.

“Свръхпроизводството на пшеница ще окаже влияние върху цените и в България - разсъждава един от големите зърнопроизводители в Лудогорието – Стефан Пенев от Лозница.- Черноморският регион ще бъде един от тези, където ще има добив на големи количества зърно, има също и остатъци зърно от миналата година, тези два основни фактора ще повлияят върху цената на пшеницата”, каза Пенев.

Очаква се средният добив от пшеница в Разградско да бъде около 600 кг от дка. Пенев заяви, че климатичните условия тази година са благоприятни за добро качество на зърното.

Пряко отношение към българските стопани и пазара на пшеница в региона имат прогнозите за Русия и Украйна, на които до голяма степен се дължат по-високите очаквания за производството в световен мащаб, отбелязват експертите от ИнтелиАгро.

Русия добавя 1.5 млн. т спрямо доклада от месец май, а Украйна - 1 млн. т. ЕС допринася за ръста с още 0.4 млн. т, воден от добрите условия във Великобритания и Франция.

Украйна, Русия и Казахстан са основните конкуренти на България в Черноморския басейн и от тези държави и тяхното производство се влияят цените на българското зърно. Разбира се, в момента е рано да се правят точни прогнози за цената на пшеницата у нас, но след като световното производство е с ръст, цените най-вероятно ще са още надолу.

“Говори се, че качеството не е влошено, нямало е сътресения както в Черноморския регион, така и в България, в Румъния и в Турция. Очакват се големи реколти, така че няма фактор, който да вдигне цената”, посочва Антонина Белопитова от Софийската стокова борса (ССБ), цитирана от БНР.

По данни на ССБ за една година в България цената на пшеницата е паднала с 12%. Подобна е и тенденцията при царевицата - 290 лв. за тон без ДДС, при 14% намаление за една година.

Единствено рапицата и слънчогледът регистрират по-високи цени, което се дължи на по-малко засетите площи в световен мащаб. Затова сега експерти прогнозират, че спадът в цената на житото може да стигне 15%.

Те се аргументират с факта, че отпадането на експортните мита в Русия ще улесни износа и търговията им и отново ще се стигне до традиционния ценови диктат на руско и украинско зърно.

Цената на пшеницата от Черноморския басейн стартира от 194 долара/т FOB (335 лв./т), съобщава европейският сайт за земеделие Agri.EU. заедно с новината за новия данък, който въвежда Русия за търговията със зърно от 1 юли. Но тази цена е натоварена с всички възможни разходи, което означава, че изкупната е доста под 300 лв./т.

Пазарно и стратегически разположените играчи в Източна Европа и Черноморския басейн планират печалби от минимум 30% за износа към Африка и Азия, съобщават експерти. Затова в този регион се очертава тежка конкуренция, която допълнително натиска цените надолу.

А у нас липсата на достъп до самостоятелно експортно пристанище и организирани пратки за експорт ще принудят производителите на зърно да продават на диктуваните цени.

Освен тези фактори върху цените ще влияят и капризите на времето. Само през изминалата седмица градушки се изсипаха в пет области в страната – Благоевград, Пазарджик, Смолян, Пловдив и Кърджали. На места валежите в Южна България достигнаха 30-40 л на кв. м. Влагата на зърното в някои райони е по-висока от нормалната, което налага допълнителни разходи за сушене и е неблагоприятен фактор за жътвата.

Като се имат предвид всички тези особености, в най-добрия случай цените на зърното в България ще се задържат на миналогодишните си нива – около 230-250 лв. на тон или по-ниски, прогнозират експерти.

Това ни дава предимство при износа, но никак не е добро за производителите. Заради ниските цени на продукцията, по-ниските от миналогодишните добиви и по-малко засетите площи доходите им ще намалеят. Възможно е да има отлив на производители, някъде дори и фалити. Всичко това няма как да не затисне и цената на земята.

Очакват се рекордни добиви и запаси по света

На 10 юни Министерството на земеделието на САЩ (USDA) публикува редовния си месечен доклад за състоянието на световния зърнен баланс с актуализираната прогноза за 2015/16 г. Прогнозните данни демонстрираха голямо увеличение спрямо публикуваните само преди един месец числа.

Според новата редакция на баланса глобалният добив от пшеница през новия сезон 2015/16 г. ще възлезе на 721.6 млн. т, което е с 3 млн. т повече, в сравнение с майската прогноза и само с 5 млн. т под историческото рекордно равнище, очаквано за настоящия сезон.

За справка през 2013/14 г. в света бяха ожънати 716.8 млн.т пшеница, а през 2011/12 г. – 658 млн.т.

Тезата за влошеното състояние на реколтите от зимна пшеница в САЩ и Русия също беше категорично опровергана. На 10 юни USDA вдигна прогнозната летва за САЩ с 1 млн.т, а за Русия с 1.5 млн.т над майската прогноза – до 57.7 млн.т и 55 млн.т съответно.

Оценката за Украйна също е увеличена, и то с 1 млн.т – до 23 млн.т. С 400 хил. тона е подобрена и прогнозата за производството на пшеница в ЕС – от 150.3 млн.т на 150.7 млн.т. Резултатът е допълнителен натиск върху цените, засега по-осезаем на световните борси, но се очаква да се усети и у нас.

През 2014-2015 стопанска година, приключила на 31 май, световното производство, потребление и запасите от пшеница достигнаха рекордни стойности, обявиха от Американската пшенична асоциация. Увеличаването на реколтата в държавите-членки на Европейския съюз, Русия и Китай е компенсирало спада в САЩ, Канада и редица други страни.

Хладното и влажно време, което се запази в държавите-членки на ЕС, през периода, когато пшеницата растеше, доведе до повишаване на добивите и даде възможност за прибиране на рекордна зърнена реколта.

В сравнение с 2013-2014 г. световното производство на пшеница е нараснало с 1.5% до 726 млн. тона, сочат данни на министерството на земеделието на САЩ. Като се вземе предвид ръстът от 6% на преходните запаси от пшеница спрямо 2013-2014 г., те вече достигат 913 млн. тона, уточняват от министерството.