В светлината на кризисните събития в Гърция и наложените капиталови ограничения, все по-спрягано става въвеждането на нова валута в страната. Тази нова валута, наречена гевро, е радикална идея за намиране на решение на кризата в съседката ни, представена от бившия главен икономист на Deutsche Bank Томас Майер.

Вижте още: Еврото пада на фона на наближаващия гръцки фалит

Такава валута може да се въведе и да съществува при няколко условия. На първо място, Гърция да не пожелае да напусне еврозоната, но да продължи да не плаща на кредиторите си по текущите споразумения. На второ, страните от еврозоната да не допуснат Гърция да напусне еврозоната, защото това може да инициира началото на разпадането на съюза.

Един подобен сценарий включва решението на кредиторите за частично спиране на финансовата помощ към Гърция с продължаваща подкрепа на финансовата система и банковия сектор на страната, но без финансиране на основните разходи на правителството.

В случай че гръцкото правителство не успе да балансира основния си бюджет вследствие на недостатъчно средства и липса на евра, ще е налице необходимост то да емитира нови дългови книжа към кредиторите си, обещавайки да плати задълженията си, когато свеж ресурс стане наличен.

Кредиторите ще използват тези дългови книжа, за да осъществяват собствените си разплащания и тези дългови инструменти може да играят ролята на паралелна валута (гевро).

Тази нова валута ще започне да циркулира относително бързо и най-вече при местни транзакции и разплащания за вносните стоки и услуги. Напълно логично, геврото ще се търгува срещу еврото при значителен дисконт – много е възможно от 50% и дори повече.

Стойността на геврото спрямо еврото ще се предопределя до голяма степен спрямо бюждетния дефицит, който ще се подсигурява с емитиране на гевро.

Тъй като все по-голям обем от местните стоки и услуги ще са деноминирани в гевро, износът на страната ще получи сериозен тласък поради значителните си конкурентни предимства на международните пазари. Това би довело до засилване на ръста на икономиката.

Осъществяването на подобен план, разбира се, е свързано с много неясноти. На първо място, при въвеждането му Европа ще трябва напълно да поеме грижата върху гръцките банки, за да се избегне спирането на отлива на капитал.

Подобно решение за въвеждане на подобна виртуална валута, според Майер, може да е една от малкото възможности за сравнително бързо стабилизиране на икономиката на страната при настоящите условия.

Гърците биха получили това, от което имат нужда при въвеждането на такава валута – рекапитализация на банковата система и вътрешна обезценка за получаване на международни предимства, което да доведе до ръст на икономиката. Проблеми и неосъществимост на плана обаче биха възникнали при евентуално излизане на страната от еврозоната.