Банковата криза в България, която доведе до политическа нестабилност в най-бедната страна в ЕС, се разбуни отново, пише вестник Wall Street Journal.

Сега международните инвеститори искат парите си обратно. Група, включително американски и британски хедж фондове, е подала иск за възстановяването на 172 милиона долара, дължими от КТБ, обяви запознат източник пред изданието.

Четвъртата по големина банка в страната по размер на активите беше затворена миналата година, след като клиентите се втурнаха да теглят парите си заради появилите се доклади, че основният акционер на банката - Цветан Василев, присвоява средства.

По-късно той официално беше обвинен в злоупотреба от българските прокурори и в момента е в Сърбия в очакване на съдебно решение за екстрадирането му в България.

Изтичането от банката, което по-късно се разпространи към друг кредитор, предизвика най-лошата банкова криза в България от близо две десетилетия през юни миналата година и допринесе за падането на правителството.

Ръководителят на българската Централна банка миналата седмица обяви намерението си да се оттегли три месеца преди края на мандата си. Централната банка е широко обвинявана за неправилни действия по време на банковата криза, което институцията отрича.

Цветан Василев също отхвърли обвиненията и прехвърли отговорността за краха на банката върху своите бизнес опоненти. Групата инвеститори е предявила иск в края на миналия месец, пише БГНЕС.

"В момента се разглеждат множество възможности, включително иск срещу Република България в международните трибунали, които да разследват движението на активи на КТБ от ключови служители в правителството", заяви Даниел Фрайфелд, директор на базирания в Лондон фонд Callaway Capital Management, който е един от многото участници в колективния иск.

Други фондове от групата на международните кредитори включват британския хедж фонд Rhodium Capital, американски и европейски мениджъри, съобщи запознатият източник.

Wall Street Journal посочва, че Василев, който издигна КТБ от малък местен кредитор през 2000 г. до финансов гигант, има интереси във всичко – от медии до енергийна и тютюнева промишленост. Банката дължи мълниеносното си издигане на близките връзки на Василев с властимащите.

Дълго време банковата институция е била заемодател на елита в страната. Много министри и държавни компании държат депозитите си в КТБ, отбелязва вестникът.

Българското финансово министерство отрече да е било уведомявано за исковете и отказа да коментира повече.

През ноември по-широка група от притежатели на облигации написа писмо до "правителството и народа на България", в което твърди, че ликвидацията на банката ще е далеч по-скъпа от спасителен заем.

Те оцениха нетните разходи за ликвидирането на КТБ на 6 милиарда лева, или около 3.4 млрд. долара, в сравнение с 300 милиона лева, нужни за рехабилитацията на банката, настоявайки, че банката струва повече жива, отколкото мъртва.