“България няма възможност, нито би трябвало да подпомага страни като Гърция, които не са следвали правилата на ЕС.” Това заяви в четвъртък вицепремиерът Румяна Бъчварова. Това стана минути след като еврогрупата принципно одобри отпускането на спешен заем за Гърция.

“Българската позиция още официално не е заявена и обсъдена, но мисля, че посоката, в която коментираме това, не е позитивна”, каза Бъчварова. Позицията ще бъде заявена от премиера, каза още тя.

Час преди това изявление председателят на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова обяви: “Мисля, че министър-председателят и министърът на финансите вече изразиха позиция. Смятам, че парламентът, ако това се наложи, също ще я подкрепи.”

България не е доволна и е много вероятно да не се съгласи да даде допълнителни средства за Европейския фонд за финансова стабилност, който ще бъде използван в помощ на Гърция. Това, според информирани, е обявил премиерът Борисов пред председателите на ЕК и на ЕС Жан-Клод Юнкер и Доналд Туск.

Във финансовото министерство вече работи експертна група, която е в непрекъсната връзка с Брюксел, съобщи вестник "Стандарт".

В сряда ЕК обяви, че на България, заедно с останалите осем държави-членки на ЕС, които не са в еврозоната, ще се наложи да участват в спасяването на Гърция.

Първоначалната идея на ЕК беше южната ни съседка да получи спешен мостов заем от 13 млрд. евро и това да стане през Европейския фонд за финансова стабилност, обяви Валдис Домбровскис - зам.-председателят на ЕК, който отговаря за еврото.

Според финансови експерти вариантите за участие на България са два. Единият е от специалния фонд, в който всяка от 28-те държави от ЕС участва, да се отпусне мостов заем на два транша.

Вторият вариант е страните извън еврозоната да дадат само държавни гаранции за заема. Това означава, че ако Гърция не върне парите, българската част трябва да бъде записана като дефицит в бюджета, за което трябва нарочно решение на парламента.

Източниците ни са категорични, че ако на България се наложи да участва, ще постави три условия - гаранции, че средствата ще бъдат възстановени, искане за допълнителни пари по европейските фондове и компенсации за щетите от кризата в Гърция.

Експерти твърдят, че реално опасността заемът да не бъде върнат е много малка, защото това е временно мостово финансиране. Атина ще го възстанови с част от парите по новия спасителен пакет, който е за 86 млрд. евро и ще влезе в сила след три месеца.