Алчност и страх – това са двете движещи сили на пазара, като е много трудно да определим коя може да има по-негативен ефект върху инвеститорите и техните спестявания с времето.

Алчността често води след себе си сериозни капиталови загуби, при пазарни корекции, докато страхът носи след себе си нереализирани печалби и изпуснати цели възходящи цикли, които е трудно да бъдат наваксани по отношение на доходността с годините.

Всеки има някакви страхове. Когато става въпрос за инвестиране на фондовите пазари, страховете могат да са сериозен мотив в действията на пазарните участници.

Какво обаче, плаши инвеститорите на родния капиталов пазар най-много?

Вижте още: Къде са компонентите на SOFIX сега спрямо преди две години?

Страховате са по няколко направления. Може би най-същественият е в посока на запазване на статуквото от последните няколко години. Под статукво имаме в предвид ниска ликвидност, слабо движение при акциите, минимален интерес от страна на местните и чуждестранните институционални инвеститори.

В тази насока всички, включително и големите играчи (пенсионните фондове), чакат „бялата лястовица“, или събитие което да поведе пазара в така желаната посока на повишаване на ликвидността.

Почти никой обаче, не е сигурен каква ще „бялата лястовица“, което пък прави разпознаването й още по трудно (дали това ще са нови емисии, навлизане на нов чуждестранен играч и др.). Това което инвеститори и анализатори следят като признак за промяна са търгуваните обороти и обеми акции.

Чуждите инвеститори пък, очакват (и може би напълно логично), местните играчи първи да повярват в пазара и да го поведат напред. Едва ли с техните възможности това би било трудно.

Опасенията на родните инвестиционни фондове, обаче също са по няколко направления. На първо място те не са убедени, че ще са достатъчни, за да инициират траен ръст на ликвидността и на пазара. На второ, те нямат пълна яснота относно бъдещият размер на активите си, предвид на провежданата не особено ясна и прозрачна пенсионна реформа.

Всички пазарни участници (и индивидуални и институционалин) се страхуват по време на пазарни корекции, като ги е страх от това спадът да не продължи вечно.

Пазарните корекции обаче, по-скоро би следвало да се приветстват от инвеститорите. Историята на най-развития световен борсов пазар сочи, че ако инвеститорите са си купували акции във възможно най-лошия момент, или в деня на достигане на връх за пазара, то средно са били необходими 3 години, за да се върне пазарът до старите си нива.

И макар родния капиталов пазар да е с далеч по-кратка история от щатския и тук имаме позитивни признаци. От върха си през април на 2014-та година до момента индексът на сините чипове SOFIX е загубил 28.7%. Това е четвъртото му най-голямо понижение в историята, като спадът продължава вече близо година и пет месеца (седемнадесет месеца).

Историята на индекса ни сочи, че при корекции по-големи от 15% (с изключение на срива между 2007 и 2009-та година, когато индексът загуби над 86% от стойността си), на индекса са му били необходими средно осемнадесет месеца и половина, за да се възстанови до нивата си от преди корекцията.

Добрата новина е, че все още можем да говорим за корекция при SOFIX, за което свидетелства факта, че индексът все още е над ключовото фибоначи ниво на подкрепа (при 420 пункта) на целия ръст между 2009 и 2014-та година.

Сред инвеститорите са налице и опасения относно деветмесечните резултати на родните компании с настъпването на края на отчетния период.

Волатилността и масираните разпродажби на развиващите се пазари, идващи основно по направление на Китай, са друг фактор, който отблъсква местните и чуждестранните инвеститори от родния капиталов пазар.

* материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка, или продажба на акции на БФБ